Как Ираола върна на Ливърпул вярата, която толкова болезнено липсваше?

Ливърпул още търси най-добрата си игра, но вече си връща нещо, което болезнено му липсваше през миналия сезон – способността да оцелява в трудните моменти. Победата при гостуването на Борнемут преди паузата за националните отбора не беше убедителна, но се видя отбор, който постепенно се учи отново да печели с търпение, дисциплина и характер.

При завръщането си на „Вайталити“ Андони Ираола видя достатъчно слабости в атака, но и още едно доказателство, че работата му в защита дава резултат. Ливърпул записа трета поредна „суха“ мрежа в първенството за първи път от началото на сезон 2024/2025 и в същото време нанесе на Борнемут първа домакинска шампионатна загуба от януари насам.

С девет точки от пет мача баският специалист посреща паузата без поражение. Той е първият мениджър на клуба след Джо Фейгън през 1983-а година, който е непобеден в първите си пет срещи в първенството. Зад тези числа обаче стои важна промяна. Там, където доскоро Ливърпул изпадаше в паника, сега започва да личи спокойствие.

През миналия сезон, когато отборът на Арне Слот загуби шампионския си облик, защитата многократно се пропукваше твърде лесно. При първите трудности увереността изчезваше, а поведението на футболистите често издаваше примирение. Ливърпул все пак си осигури място в Шампионската лига, но завърши първенството с 53 допуснати гола – тотален антирекорд за клуба в сезон с 38 мача от Висшата лига. Осем от попаденията паднаха в 90-ата минута или по-късно, а това говореше за проблеми не само в организацията, но и във физическата издръжливост и способността на тима да запазва концентрация под напрежение. 

В крайна сметка Слот плати цената, а Ираола наследи отбор, който трябваше да възстанови и играта, и вярата в собствените си сили. Първите признаци на промяна вече са видими, макар в нападение да остава много работа.

Срещу Борнемут Ливърпул трудно намираше ритъм. Владеенето на топката рядко водеше до опасни положения, взаимодействията не се получаваха, а атаките често завършваха с грешка. Флориан Виртц отново бе неубедителен, Александър Исак също имаше затруднения, но в началото на второто полувреме отбеляза отблизо победния гол след решаващ принос на Коди Гакпо. Именно нидерландецът даде най-силен импулс на атаката. Докато Брадли Баркола още търси своето място в отбора, Гакпо постепенно възвръща влиянието си.

За да разгърне пълния потенциал на състава в нападение, Ираола ще има нужда от време. В другия край на терена обаче Ливърпул вече изглежда по-сигурен. Борнемут бе ограничен до два точни удара и 0,76 очаквани гола (xG). Гостите запазиха организацията си и удържаха преднината, а това бе задача, която през миналия сезон твърде често се оказваше непосилна.

В основата на тази стабилност е Жереми Жаке. Привлеченият от Рен за 60 милиона паунда централен защитник се утвърди бързо, въпреки че подготовката му бе сериозно нарушена от контузия в коляното, а операция на рамото го остави извън терените от февруари. На 21 години французинът вече показва смелост в единоборствата, спокойствие с топка в крака и добра преценка кога да атакува противника. Партньорството му с Върджил ван Дайк се развива обещаващо. Макар да е рано за сравнения с напусналия в посока Реал Мадрид Ибрахима Конате, Жаке засега изглежда по-премерен в намесите си и по-уверен при изнасянето на топката. Представянето му донесе и първа повиквателна от Зинедин Зидан за националния отбор на Франция.

„Мисля, че в първите срещи той усещаше физически промяната в ритъма – завършваше мачовете с крампи и силна умора, което налагаше смяната му. Днес (б.а. – в мача срещу Борнемут) направи крачка напред. Изглеждаше стабилен до самия край и завърши мача в добро физическо състояние. Надявам се да продължи да се развива така“, заяви тогава Ираола.

За Жаке този двубой имаше и особено лично значение, след като получи наградата за играч на мача от Ван Дайк.

„Голям момент е за мен да играя с Върджил. Мога да науча много от него“, сподели французинът пред Sky Sports.

Първите му изяви обясняват защо Ливърпул настояваше да го привлече още през януари и изпревари Челси за подписа му. Клубът предпочете да инвестира в неговото бъдеще, вместо да влиза в наддаване с Манчестър Сити за Марк Гехи от Кристъл Палас по това време.

Ван Дайк обаче призова очакванията към младия му партньор да останат премерени.

„Мисля, че Жереми показа много добри неща досега през сезона. Все още е много млад, има още много да учи и да даде, така че нека всички запазим спокойствие. Изигра много добър мач и прави много добър сезон до момента, нека продължи в същия дух“.

Подобрението в защита далеч не се изчерпва с Жаке. Привлеченият под наем от Барселона Роналд Араухо внесе опит и сигурност отдясно. Макар десният бек да не е основната му позиция, уругваецът даде на Ираола работещо решение при продължаващото отсъствие на Конър Брадли. Милош Керкез също се представи значително по-добре срещу бившия си клуб, а Алисон се отличи с важно спасяване и сигурни действия в наказателното поле.

„Смятам, че колкото повече време играят заедно, защитниците се превръщат в по-стабилно звено“, отбеляза Ираола.

За тази сигурност помогна и неуморната работа на Алексис Мак Алистър и Доминик Собослай. Двамата покриваха пространствата пред защитата и ограничаваха възможностите на домакините да атакуват през центъра. Ливърпул изглеждаше по-подреден и по-отговорен без топка. Показателен бе и изборът на Ираола при смените, когато опита да потърси свежест в средата на терена. Испанецът предпочете младия Трей Ниони пред Райън Гравенберх, който продължава да изпитва затруднения при новия треньор.

Самият Ираола не скри, че представянето остава далеч от изискванията му.

„Да спечелиш тук (б.а. – в Борнемут) е много трудно, знам го отлично. Никога не играеш спокойно на този стадион. Не започнахме мача с интензивността, която той изискваше. Бях разочарован от първите 20–25 минути, но смятам, че в края на първото и през второто полувреме играхме по-добре. Има още какво да подобряваме, но се радвам, че записахме трета поредна „суха“ мрежа в първенството. Трябва да се подготвим, защото програмата след паузата ще бъде много натоварена за нас“.

След паузата предстои сблъсък срещу Манчестър Сити, където Ливърпул ще трябва да покаже повече. Но след тежкия минал сезон отборът вече дава на привържениците си повод да вярват отново. Играчите не губят увереност при всяка трудност, борят се един за друг и успяват да довършат започнатото. Ираола има още много работа, но връща нещо, което липсваше болезнено – вярата, че дори когато играта не върви, Ливърпул може да намери сили да спечели.