Хулио Веласкес е старши треньор на Левски вече над година време. Ако сте се заслушвали в изказванията му преди или след мачове, то няма как да не ви е направило впечатление как говори колко е горд. Абсолютно всеки път. „Горд съм от играчите“, „Горд съм от отбора“, „Горд съм от представянето“ и пр. Като всеки треньор, Веласкес се опитва да вдъхне кураж на своите футболисти и да им покаже, че наистина разчита, вярва и ги избира заради добрите им качества. Веласкес толкова много използва думата „горд“ в речника си, че вероятно и хората, които не разбират грам испански, научиха как е тамошната дума да се изрази това особено чувство.
Веласкес обича да натъртва на представянето на своите, а това за пореден път му изигра лоша шега срещу един и същи съперник. От началото на футболната кампания Хулио се изправи срещу двама различни треньори на Лудогорец и не успя да отбележи гол в над 360 минути. 0:0 срещу Руи Мота на „Герена“ в шампионата бе последвано от три загуби с по 0:1 – за Суперкупа, Купа и първенство, вече воден от Пер-Матиас Хьогмо Лудогорец. Неслучайно от BTV нарекоха иронично Хулио – „Нулио“. На втората най-голяма телевизия у нас това ѝ коства акредитациите, но фактите са такива каквито са. Веласкес е кръгла нула срещу Лудогорец и в общи линии разчита на другите отбори да му помогнат и да го направят шампион… евентуално.
Футбол със страх не се играе и е време да стане ясно и за Веласкес. В 15-годишната си модерна история Лудогорец не е бил по-разклатен. Ако имаше момент, в който испанският „горд“ спец трябваше да се надиграва със „зелените“, то това бе на 5 март 2026 година. При преднина от 12 точки на върха в класирането и срещу Лудогорец, идващ след три мача без победа, нямаше по-удачен момент за пореден и решителен удар. Аванс от 15 точки за „сините“ можеше да гарантира титла още сега – в началото на март. Уви, Веласкес и Левски загубиха по най-наивния и страхлив начин срещу основния си конкурент за първото място през кампанията.
Думите на Веласкес, че равният щял да бъде най-заслуженият резултат, будят присмех в настоящата му ситуация. Специалистът от мач на мач е все по-надиграван от колегата си Хьогмо. Ако в мачовете за Суперкупата и Купата Левски все пак имаше някакви футболни аргументи, както обича да се изразява Веласкес, то в шампионатния мач от 24 кръг такива липсваха. Левски бе надигран по всеки показател, загуби двуцифрената разлика на върха, а срещу директния си конкурент не уцели вратата в рамките на около 100 минути футбол. Вратарят Хендрик Бонман бе най-малко показваният от 22-ата на терена на „Хювефарма Арена“. И последният факт е добре да бъде напомнян на Хулио Веласкес, който съвсем наскоро имаше словесен диспут с журналист на подобна тема.
В три мача вече се видя – Веласкес няма доводи срещу Лудогорец, а единствено оправдания и клишета. Испанецът е номинално страхлив, не и горд, въпреки че обича да натяква последното като розов сън. Гордият Веласкес бе усмирен от собствената си страхливост срещу най-разколебания Лудогорец в последните 15 години.
Няма коментари.