Италия ще пропусне трето поредно Световно първенство. „Скуадра адзура“, четирикратният световен първенец, вторият най-успешен национален тим, не успя да се класира на Мондиал 2026 в САЩ, Канада и Мексико. Селекцията от Ботуша отпадна чрез дузпи в Зеница от Босна и Херцеговина, като в огромна част от мача бе надиграният тим – доскоро непривично, но очертаваща се тенденция. Парадоксът на италианците е, че с 10 души на терена след изгонването на Алесандро Бастони (41’) имаха малко повече положения и свежа идея в играта. Но катастрофата бе пълна в първите минути на 1 април, когато Франческо Пио Еспозито и Брайън Кристанте пропуснаха дузпи. И за ужас на всички италианци, крахът далеч не бе първоаприлска шега за възпитаниците на Дженаро Гатузо.
Ако разширим взора още повече, ще се натъкнем и на друга отчайваща статистика. Едно на ръка, че 16-годишните деца няма да са виждали Италия на Световно през 2030 г., когато е най-ранният шанс за класиране… От световната титла през 2006 г. насам, италианците имат една-единствена победа на Мондиал в шест мача. Успехът дойде през 2014 г. в бразилската джунгла в Манаус, където „Скуадрата“ надви дълголетния си съперник Англия. Клаудио Маркизио и Марио Балотели отбелязаха за „синия“ отбор в онази невероятно влажна и гореща юнска вечер.
Днес сме цели 12 години по-късно от успеха над „Трите лъва“, уникален по рода си от днешна гледна точка. До Мондиал 2030 ще станат 16 лета без Италия – една от най-вдъхновяващите сили в света – футболно, културно, модно, кулинарно, философски, финансово, държавнически и какво ли още не. А през 2030 г. нито един 24-годишен човек няма да е виждал Италия на елиминационна фаза на Световно първенство. На практика откакто Гатузо бе титуляр за Италия…
Пресата на Апенините традиционно бе унищожителна към своите, а това говори само за едно – бурята тепърва предстои. Във Федерацията (FIGC), водена от Габриеле Гравина (все още), в Лигата, в клубовете от Серия А, в треньорската школа, по стадионите – навсякъде. „Италия започва (отново) от нулата: какво бъдеще очаква националния отбор?“, „Още един провал: италианският футбол се нуждае от цялостна промяна“ и „Третият Апокалипсис, най-лошият от всички: Отпадането на Италия от Световното първенство се превръща в нормалност“ – част от заглавията на „La Gazzetta dello Sport“, спортната библия в страната. „Италия, без алиби“, гласи мнението на главния редактор на „Corriere dello Sport“, а негов подопечен журналист продължава: „Жестока шега, нулева година: FIGC е страхлива. Лигата е егоистична и така Италия потъна“.
Sky Sport Italia също не е безгласна: „Краят на италианския футбол: 20 години без проекти и отговорност“, се пише в главният материал на може би най-информирания източник в света със сътрудници като Фабрицио Романо и Джанлука Ди Марцио. В гиганта Sky, който е и броудкастър на първенството Серия А, има още половин дузина много офанзивни материали към най-висшето ръководство на италианския футбол.
Другите медии не остават по-назад: „Corriere della Sera“ има няколко опустошителни анализа – „Това е пълен кошмар, но Гатузо заслужава благодарност: той няма нищо общо с това. В една нормална държава Гравина щеше да подаде оставка“, „Апокалипсисът на Италия – отменено е Световното за трети път“, както и много, много подтиквания към „незабавна промяна“ и „национална революция“ във футбола в страната.
Останалите големи медии не остават по-назад (б.р. – селектирани са по-ярки и челни заглавия, далеч не всички)!
„Tuttosport“: „Бездънната яма на Италия“;
Sportitalia: „Катастрофата в италиански стил и предсказан провал“;
Calciomercato: „Италия отново се провали и Гравина поднася своите „поздравления“;
Goal Italia: „Още едно потвърждение: Италия вече не е гигант в световния футбол“;
Sport Mediaset: „Италия от хора, които вече нямат отбор“;
„La Reppublica“: „Двадесет години синя самота, преживени без проект“; „Навикът към посредствеността е нашето зло“;
„La Stampa“: „Националният отбор и двадесет години разочарования“;
В мача с Босна, който със сигурност е по-слаб отбор от Италия като единици, се онагледи цялата посредственост на „Скуадрата“ в последните две десетилетия. Не е случайно, че именно отбор с прякор „змейовете“ рани толкова тежко „синята футболна мода“ Италия.
С малки изключения феновете на „адзурите“ няма с какво да се гордеят в последните две декади. Италия направи няколко пробива на европейски първенства, дори спечели едно от тях в зенита на COVID-ерата. Но Световното винаги е бил истинският пристан на „сините“. Форумът, за който страната живее и милее. Там, където се раждат герои, възпявани в най-именитите италиански песни десетилетия напред.
Самият химн е олицетворение на националната воля и идентичност. И в него се пее: „Нека се закълнем да освободим земята, в която сме родени. Обединени от Бога, кой може да ни победи?“. А всички знаят как завършва химнът – със звучното и кънтящо „ДА“.
Няма коментари.