13 гола в два мача в полуфинали от Шампионска лига!? Гледахме не футболен мач, а влакче на ужасите, надстрелване, трилър, епопея. Интер и Барселона донесоха шоуто не само на календарната 2025 година, а може би на десетилетието или столетието.
„Змията“ отрови смъртоносно „блаугранас“ в продълженията, за да вкара фаталния 13-ти гол в двата полуфинала. Попадение №13 елиминира командата на каталунците от турнира, начело с нейния пълководец Ханзи Флик. И дори всички тези метафори бледнеят пред случилото се на „Монтжуик“ и „Джузепе Меаца“ в рамките на една седмица.
Двата футболни колоса Интер и Барселона предложиха най-великата елиминация в турнирен двубой. „Нерадзурите“ и „лос кулес“ спряха дъха на милиони или милиарди фенове по цял свят за 210 минути. В 189-ата от тях Х-факторът Давиде Фратези пусна най-най отровната стрела към испанците, макар че едва ли някой си е помислил, че там ще свършат силите на Барса и няма да има ответен удар №14. В следващите 21 минути испанският гранд не успя да отговори в Милано под изсипващия се дъжд и първият финалист бе определен.
„Нерадзурите“ имат шанс за четвърта европейска корона, и то на място, където именно героят Фратези вече бе целунат от Господ. Дни след смъртта на своята баба, Давиде отбеляза за 2:1 над Байерн Мюнхен в четвъртфиналите. Италианският национал собственоръчно елиминира два колоса – Байерн и Барселона – с виталните си попадения. Офицерите в черно и синьо са много, но невероятни думи могат да се кажат и за младите войници на Флик. Начело с детето-чудо Ламин Ямал и цялата гвардия от Ла Масия – Педри, Фермин Лопес, Жерар Мартин, Пау Кубарси. Флик набързо изгради отбор за цяла декада напред, а това бе първото „хвърляне в боя“. Закалката след 6:7 от Интер ще бъде движеща сила за Барса години напред.
За Интер всичко е тук и сега. Това е отборът на момента. С ветераните Ян Зомер и Франческо Ачерби, човекът-аура Лаутаро Мартинес, партньорът му Маркус Тюрам, моторът в средата Николо Барела и стълбът в защита Алесандро Бастони. Отбор, селектиран за скромна сума за днешните стандарти, но не скланящ глава пред никого и нищо. Интер на Симоне Индзаги! Грозното патенце на Шампионска лига, което така и не получава нужното признание. Въпреки втория финал в ШЛ за три години, въпреки лекциите и трофеите по италианските терени, въпреки всички изключителни играчи, които „Змията“ събра на „Меаца“. Страстта, непримиримостта и зрелостта тикат този Интер напред. Интер, който колкото и пъти да падне, винаги се вдига. Като феникс от пепелта.
Индзаги загуби титлата в първия си сезон начело на Интер, а после се върна по-силен и си я взе. Преди две години в Истанбул „нерадзурите“ паднаха злощастно с 0:1 от най-силния Манчестър Сити някога. През 2025 г. „гражданите“ се борят за топ 4 в Англия, отдавна елиминирани в Шампионска лига, а Интер и Индзаги капарираха билетите си за големия финал в Мюнхен. И освен че ги „капарираха“ с резултат 7:6, го направиха също с воля и характер, достойни само за най-великите воини.
Независимо кой ще е съперник на Интер на финала, „нерадзурите“ вече доказаха своето най-голямо предимство – страстта и непримиримостта. Качества, с които Франческо Ачерби се втурна в предни позиции в 90-ата минута, и три по-късно прати мача в продължения. Там, където се очакваше Барселона да е по-свежият отбор и да свие „Змията“ в ъгъла. Е, там някъде страстта съпроводи „нерадзурите“ до 13-ти гол в двата мача и билет за Мюнхен. След епопеята на века, завършила с кинжала на Фратези в мрежата на Войчех Шчесни. И, разбира се, изплезеният му език пред тифозите в „Curva Nord“ – точно като на най-отровните змии.
Няма коментари.