Отборът на Ботев Пловдив взе първата си победа на чужд терен през пролетта със стил, след като направи най-важното в такива мачове, в които се играе за резултат. „Канарчетата“ неутрализираха най-силните играчи в офанзивен план на Славия – Иван Минчев и Кристиян Балов, а с впечатляваща игра в офанзивен план лимитираха шансовете на съперника в предни позиции и опазиха вратата си „суха“.
Напред пък търпеливо очакваха момента да нанесат решителния удар и в края на мача това направи влезлият на смяна Франклин Маскоте. Така Ботев показа реакция след домакинското поражение от съименика си от Враца и няма причина да не продължи уверено да преследва своите цели през тази кампания.
А те са три – перспективният отбор, на който бе положена основата, да продължи развитието си по възходяща линия, играчите да се стремят да поддържат постоянство и да изграждат победен манталитет. Последното всъщност изглежда най-трудно, тъй като опира до психологическа устойчивост, правилно отношение и непрекъсната работа на всеки един футболист.
Но за Ботев друг път няма, след като името и традициите му задължават да се подготви боеспособен тим в следващите два месеца, върху който да се надгради през лятото и да преследва по-високи цели през другия сезон. Казано по-друг начин – Ботев да се изкачи на горните етажи в класирането, там където винаги му е било мястото.
Предвид казаното дотук, не е трудно да се предположи, че оставащите десет или девет мача до края на май се превръщат в огромно предизвикателство за треньора и няколко играчи. Защото в тях те ще имат възможност да покажат дали стават за Ботев и дали ще може да се разчита на тях и за в бъдеще.
На този етап Лъчезар Балтанов си върши работата, въпреки че пое „жълто-черните“ в движение, без да е правил селекция и зимна подготовка, и без да има опит като старши треньор в елита. Резултатите обаче говорят в негова полза. Ботев прекъсна незапомнена кошмарна серия от мачове без победа срещу хегемона през последните 14 години по нашите терени.
Ботев няма и загуба с Лъчо на чужд терен – две равенства и една победа. Единствената издънка на младия наставник бе срещу врачани у дома и тя бе приета болезнено от „канарите“, както обаче се случва след всяка подобна загуба срещу такива съперници.
Все пак накъде ще води Балтанов Ботев и как ще се представя тима с него начело, тепърва ще се разбира. Предвид неговата отдаденост и лоялност към клуба обаче, не е трудно да се предположи, че дори през юни да бъде назначен нов треньор, Лъчезар може да влезе в щаба му. Ако и двете неща не се случат – Балтанов да остане треньор или помощник, със сигурност Илиян Филипов ще опита да го задържи в клуба на друг пост.
За разлика от Балтанов някои футболисти, въпреки че имат безспорни качества, още не са убедили напълно, че могат да носят свещената фланелка на клуба и да са му полезни занапред. Визирам например Лукас Араухо, Уилямс Чимези, Самуел Калу, Енрике Жоку, Никола Илиев, Педро Игор и Енок Кватенг. Те трябва доста да се постараят, за да останат на „Христо Ботев“ и за следващата кампания.
Към тях дори бих прибавил и Брайън Хайн, който дойде през зимата с богата визитка и натрупана рутина в солидни първенства като Бундеслигата и Втора Бундеслига. Към него с основание очакванията са огромни, но до момента остава впечатление, че германецът по-скоро е далеч от най-добрите си дни.
За съжаление, след като влезе в началото на второто полувреме срещу Ботев Враца, Брайън получи контузия и напусна принудително 30 минути по-късно. Хайн пропусна гостуването на „белите“ и дано след като като се завърне на терена, да виждаме най-доброто от него.
Умишлено към тези играчи не прибавям Емерсон Родригес и Закария Тиндано, поради това, че са преотстъпени и през юни ще се завърнат в отборите, които им държат правата. Иначе и те, особено колумбийският нападател засега не са разкрили големия си потенциал.
Що се отнася до Константинос Балоянис, там ситуацията е различна. През тази година гъркът е участвал само в четири мача от първенството, като в един от тях излезе титуляр, а в останалите три записа скромни игрови минути като резерва. Причината обаче да се разчита рядко на него, е, че ръководството не възнамерява да му предложи нов договор и най-вероятно Балоянис ще напусне като свободен агент след края на сезона.
Няма коментари.