Хулио Веласкес ще направи Левски отново шампион след пауза от 17 години. По този начин испанският специалист ще увековечи името си в историята на синия клуб. За да бъде обаче радостта от иначе отлично свършената работа пълна, Веласкес трябва да победи поне веднъж и вечния враг през този сезон.
Разбира се, ако му е писано да не успее, драми няма да се правят, след като Левски най-после е стигнал до бленуваната титла. Но от друга страна това ще е един меко казано неприятен психологически момент за Веласкес. Неприятен, защото Левски и неговия вечен съперник са лицето на футбола в България. И техният сблъсък отдавна се е превърнал в магията на футбола у нас и в дербито на живота за поколения фенове.
Предвид историческото противопоставяне, високия заряд и неповторимите емоции, които носи Вечното дерби, ще бъде правилно да се твърди, че ако то го няма, всичко в родния футбол ще бъде елементарно и сиво. Защото през годините дядовци и бащи са предавали на внуци и синове любовта и обичта си към Левски, и как е въпрос на чест и престиж да излезеш победител в този специален мач.
Битката между тези два български отбора всъщност носи същото вдъхновение, енергия и страст като спектаклите между Барселона и Реал Мадрид или Интер и Милан, и затова статистиката от нея е изключително важна. Това е безмилостна битка за надмощие между футболни гладиатори, но не само терена, а и между ръководства и публика.
Предвид казаното дотук, феновете на Левски трудно могат да простят техните любимци да не спечелят този най-очакван мач, да не говорим, ако не са ликували в няколко дербита поред. Както се случва до момента с Веласкес начело – „сините“ да нямат победа в три поредни сблъсъка.
Сега обаче Хулио има перфектната възможност да спре тази неуспешна серия и за него изглежда задължително Левски да стане шампион с победа над врага. Тъй като, ако се случи обратното, на много левскари ще им горчи и ще припомнят впоследствие: „Абе, вярно ,направи ни първи през сезон 2025/2026, но без да бие врага в четири мача поред“.
Отделно победа във Вечното дерби за Хулио през тази кампания е без алтернатива, ако не иска да превърне в последния треньор, който е вдигнал титлата с Левски, без да е надделял над вечния си опонент.
За последно това се случва преди 58 години, когато през сезон 1967/1968 Кръстьо Чакъров извежда Левски до златото без да победи в двете Вечни дербита. Първото от тях завършва 1:1, а второто – 0:0. Все пак Чакъров успява да се реабилитира пред синята общност, след като през следващата кампания Левски стига до паметната победа със 7:2.
След Чакъров обаче всичките останали 13 треньори, които са извели Левски до върха, са постигали поне по един успех над врага в шампионския сезон. Визирам последователно Кръстьо Чакъров и Рудолф Витлачил, които водят „сините“ в тандем, Димитър Дойчинов, Васил Спасов, Иван Вуцов, Васил Методиев, Иван Вутов, Георги Василев, Димитър Димитров, Люпко Петрович, Славолюб Муслин, Станимир Стоилов и Емил Велев.
Четирима от тях имат по две победи над врага, като Васил Методиев и Георги Василев са го направили по два пъти.
През 1983/1984 под ръководството на Шпайдела Левски печели с 2:0 и 3:1, а през следващия сезон пак с него – с 1:0 и 3:1. Гочето пък записва 2:1 и 4:1 през 1993/1994, а в последвалата кампания взема победи със 7:1, която е най-голямата изобщо в дербитата, и 3:0.
През 1976/1977 „сините“ надделяват с 3:2 и 3:1 с Васил Спасов на пейката, а през 2006/2007 два пъти с по 1:0, когато техен предводител е Станимир Стоилов.
Тази пролет част от тази история може да стане и Веласкес, ако изведе „сините“ до титла и с успех над врага. Хулио има също шанс да се превърне в петия специалист с две победи над вечния съперник в едно шампионско за Левски първенство.
В този контекст на мисли – предизвикателството пред испанеца е огромно. Да заслужи обичта, уважението и признателността на всички левскари. Веласкес със сигурност е наясно как е възможно да се случи това, но въпросът е дали е по силите му да го направи на 25 април или 16 май. А защо не и на двете дати.
Няма коментари.