Хари Кейн не беше орисан за „Златната топка“ и затова успехът му е специален

Когато Хари Кейн получи „Златната топка“, се зарадвах искрено за него, защото видях как един футболист, когото отдавна уважавам, получава заслужено признание за всичко, което показва на терена. Като фен на Байерн Мюнхен преживявам този момент с още по-голяма гордост, а като привърженик на Ливърпул и почитател на английския футбол съм следил достатъчно от кариерата му, за да оценя пътя, който извървя.

На 33 години Кейн спечели най-престижната индивидуална награда във футбола, като изпревари Килиан Мбапе от Реал Мадрид и Ламин Ямал от Барселона. Така той стана първият английски футболист с отличието след Майкъл Оуен през 2001-а година. Вярвам, че Ямал и Мбапе тепърва ще печелят „Златната топка“ през следващите години, защото и двамата притежават огромен талант и имат още много силни сезони пред себе си. Този път обаче Кейн заслужи да бъде пред тях, а признанието за неговото представяне по никакъв начин не намалява качествата на останалите.

За мен най-ясното обяснение за избора е сезонът, който направи – 73 гола за клуба и националния отбор, трета поредна голмайсторска титла в Бундеслигата и 14 попадения в Шампионската лига, където Байерн достигна полуфиналите. Когато към това прибавим титлата, Купата и Суперкупата на Германия, става ясно колко голям беше приносът му за успехите на отбора.

Има и още нещо, което прави наградата му особена, ако сравним носителите ѝ в годините на световни първенства от началото на ерата на Шампионската лига през сезон 1992/1993. В този период Кейн е едва третият футболист след Христо Стоичков през 1994-а година и Лионел Меси през 2010-а година, който печели „Златната топка“ в година на Мондиал, без да е спечелил нито световната титла, нито Шампионската лига.

За мен това е още една причина да оценя отличието му, защото показва колко силно е било представянето му, дори без двата най-големи отборни трофея. Головете и играта му през целия сезон се оказаха достатъчно убедителни, за да получи признанието в конкуренцията на толкова добри футболисти.

Колкото и впечатляващи да са числата обаче, най-много харесвам в Кейн това, че участва в много повече от завършването на атаките. Той се връща назад, поема топката под натиск и намира съотборниците си с подавания, които понякога създават опасност от на пръв поглед спокойна ситуация. Когато има свободно пространство, може веднага да изведе някого зад защитата, а когато атаката има нужда от по-спокойно разиграване, умее да задържи топката и да изчака правилния момент. Тази способност да разбира какво се случва около него го прави толкова полезен за отбора, дори когато самият той не е човекът, който отбелязва.

Тези качества се виждаха още в Тотнъм Хотспър, особено при Жозе Моуриньо, когато подаванията му от по-задни позиции станаха важна част от играта на отбора. В Байерн продължи да показва същото разбиране за футбола, като съчетава ролята на голмайстор с умението да създава положения за останалите.

Пред вратата пък притежава спокойствие и точност, които лесно можем да приемем за даденост, защото ги показва толкова често. С едно движение си освобождава място, прикрива топката с тяло и успява да стреля, преди защитникът да се намеси, като завършва уверено с двата крака, с глава и от дузпа.

Затова трудно приемам тезата, че в играта му няма достатъчно „магия“, защото за мен има огромно майсторство и в точния удар, и в движението, с което се измъква от защитата. Когато един нападател намира толкова различни начини да вкарва и едновременно помага на съотборниците си, това само по себе си е нещо специално.

Още повече уважавам Кейн, когато си припомня откъде започна и през колко трудности трябваше да премине, преди да стигне дотук. Престоите под наем в Лейтън Ориент, Милуол, Норич Сити и Лестър Сити бяха част от път, по който дълго време нямаше сигурност дали изобщо ще се утвърди на най-високо ниво.

Дори в началото на първия сезон на Маурисио Почетино в Тотнъм той беше зад Емануел Адебайор и Роберто Солдадо в йерархията на нападението, така че трябваше търпеливо да се бори за своя шанс. Когато го получи, започна да показва защо заслужава повече доверие, а головете постепенно промениха отношението към него.

През януари 2015-а година вкара два пъти срещу Челси на Моуриньо, а през следващия месец отбеляза още два гола срещу Арсенал, с което показа, че може да решава и най-важните мачове. Година по-късно дойде и прекрасният му удар към далечния горен ъгъл срещу Арсенал, последван от свалената предпазна маска и радост, която трудно се забравя. Такива моменти можеш да оцениш искрено и когато подкрепяш друг отбор, защото хубавият футбол носи удоволствие далеч отвъд собствените ти клубни пристрастия. 

С голмайсторските отличия във Висшата лига след 25 попадения през сезон 2015/2016 и 29 през 2016/2017 той постепенно остави зад себе си съмненията, че е „звезда за един сезон“. След това продължи да бележи и да добавя нови качества към играта си, докато се превърна в един от най-добрите нападатели на своето поколение.

Тъкмо затова ми беше неприятно колко често всичко, което правеше, се пренебрегваше заради липсата на трофеи, сякаш един футболист може сам да спечели всяко състезание. Купите имат огромно значение, но успехът зависи от целия отбор, а Кейн заслужаваше уважение за качествата си и в годините, когато отличията му убягваха.

Преминаването в Байерн го постави в различна среда и в клуб с огромни очаквания, където от водещия нападател се изискват голове, постоянство и готовност да носи отговорност. Като привърженик на отбора най-много ме радва начинът, по който той прие всичко това и се превърна в толкова важен човек за състава.

Въпреки всичко, което е постигнал, Кейн продължава да работи върху играта си и да търси как да стане още по-добър. Затова толкова се радвам на неговата „Златна топка“, защото знам колко труд и разочарования стоят зад този успех и колко силен сезон направи, за да я заслужи.

Като фен на Байерн се гордея, че спечели наградата именно с екипа на баварците, а като почитател на английския футбол се радвам и за самия него. След толкова години, в които го гледаме как вкарва, помага на отборите си и дава всичко от себе си, е хубаво най-после да го видим със „Златната топка“ в ръце.