Голямата заявка на България не е тотем за неприкосновеност

Българският национален тим по волейбол вече е във вихъра си на Европейското първенство, на което е и съдомакин. Родните „лъвове“ дотук са с три победи и една загуба в групата, а сега им предстои мач със суперфаворита за спечелване на европейското злато Полша. И казвайки „вихър“, един такъв бе преминат в мача с Израел при спорната ситуация. В крайна сметка „трикольорите“ обърнаха израелците и спечелиха много ценна победа с 3:1, макар че, както се казва – „питомното вече бе изпуснато“. Загубата от Украйна сложи прът в колелата на Джанлоренцо Бленджини и компания, което породи тежки думи и доста сериозно разочарование у привържениците. 

Но трябва да се каже едно. Поражението на голям форум е най-естествената стъпка в граденето на един отбор. Загубите каляват отборния дух и сплотяват колектива като нищо друго. От среброто във Филипините през септември 2025 досега родните „лъвове“ са в небесата като очаквания. Фенските страсти са прекрасно нещо и именно заради тях се възобнови масовия интерес на волейболния запалянко у нас. Школите са препълнени, има желание от рекламодатели, феновете се завръщат в залите – сякаш живеем във волейболна приказка. Но от друга страна и розов сън.

Загубата от Украйна ни свали на земята и ни даде реална представа, че все още не може да се мерим с най-големите сили в Европа като Полша и Италия, също и санкционираната Русия. „Дружина полска“ и „Скуадра адзура“ имат индивидуално качество от най-високо ниво, дълъг състав, шампионско ДНК и вече изграден манталитет на победител. „Лъвовете“ са в съвсем различен период от своето израстване. Отборът на Бленджини е млад и абсолютно неопитен на големи форуми. Малцина са волейболистите ни, които са взимали участие на най-най високо ниво. Очеизваден пример е Денислав Бърдаров, който играе за един от опашкарите в турския елит, но е национал на страната ни, представя се добре и се бори за място в състава с Аспарух Аспарухов. Самият Аспарухов натрупа доста по-голям опит на високо ниво и засега е с леко предимство в състава. 

Мачът с Украйна изкристализира все още предстоящия път, който националите имат да извървят. Този отбор още не е достигнал своя пик, така че да може да побеждава по инерция дори съперници над средната класа. В мача с Украйна разликата бе малка, но индивидуалното избухване на Олег Плотницкий и детайли решиха срещата. Срещу Израел характерът изведе нашите играчи до победата, което е повече от добра новина на този етап. „Лъвовете“ на Бленджини устояха на напрежението и не захвърлиха всичко сторено дотук, инкасирайки нова загуба. Напротив – националите се събраха психически след спорните ситуации, показаха силна воля и надвиха израелците в четири гейма, след като загубиха първия.

Самият Бленджини също помогна на своите, изтъквайки волята им за победа и изграждащия се шампионски манталитет. Италианецът е специалист от най-висока класа и именно той трябва най-добре да знае как да реагира в специфични ситуации. „Лъвовете“ се намират в точно такава. Те са на границата с най-най големите и фаворити за всеки турнир. Но все още са млади и е натурално за тях да правят и грешни стъпки. Една такава бе с Украйна. Въпросът е как се реагира на всеки горчив момент и дали от него се излиза с високо вдигната глава. Голямата заявка и потенциалът за развитие не са ореол за безгрешност.