Години на престъпно безхаберие докара Тотнъм до това дередже

Футболът, подобно на живота, има неповторимото свойство да разобличава дълготрайно запускане в различни аспекти. На кратко казано, ако дълго време един футболен клуб тъне в пренебрежителна самомнителност и твърдоглаво отказва да забележи белезите на задаваща се катастрофа, то накрая тя го хваща по бели гащи. И тогава времето за реакция вече почти липсва, ако не и да е безвъзвратно отминало.

Подобен феномен наблюдаване при английския Тотнъм, който снощи изживя поредна срамна вечер в историята си. В Мадрид абсолютно никой не беше изненадан от случилото се, като само конректиката трябваше да се начертае. Няма как обаче и да не се отбележи, че задаващото се отпадане от Шампионската лига е най-малкият проблем за Тотнъм, който така или иначе в тази надпревара почти не е имал знаменити сезони.

Всъщност, оказва се, че точно един от най-големите мачове в историята на клуба за последните няколко десетилетие даде началото на това постепенно пропадане към бездната. „Шпорите“ играха онзи финал на Шампионската лига преди около 7 години, през 2019-та, когато след големи подвизи момчетата на Маурисио Почетино в крайна сметка преклониха глава пред Ливърпул на финала. Оттам насетне почти нищо в севернолондонския клуб сякаш не е наред.

Само месеци по-късно дойде и краят на ерата „Почетино“, която не донесе трофей, но беше гарнирана с някои от най-славните сезони в модерната история на клуба, включително и най-високото точково постижение във Висшата лига от почти 60 години насам – 86 пункта през 2018-та година. И всеки фен на футболната игра на Острова, независимо дали с добро, или лошо, помни онзи отбор, изграден от звезди като Хари Кейн, Хюн-Мин Сон, Деле Али, Кристиян Ериксен, Муса Дембеле, Ян Вертонген, Тоби Алдервейрелд, Дани Роуз и Юго Лорис. Въпреки че тази група от състезатели така и да не спечели трофей, то феновете на клуба със сигурност гледаха с оптимизъм към задаващото се след тези няколко първокласни кампании. А тепърва предстоеше и преместването на огромния и модерен „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“ – съоръжение, което е сред най-големите и модерни не само на Острова, но и в цяла Европа. Бъдещето няма как да не е светло, нали?

Оттам насетне обаче действителността се оказа съвсем нелицеприятна. Следващите 7 години се превърнаха в истинско влакче на ужасите, което все още може и да завърши по най-ужасяващия начин – с изпадане от Висшата лига. През тези години начело се изредиха редица мениджъри, всички с доста добри визитки, меко казано – Жозе Моуриньо, Антонио Конте, Нуно Еспирито Санто, Анге Постекоглу, Томас Франк. Нито един от тях обаче не успя да постигне онова, което Почетино съгради, независимо, че Постекоглу се отчете с трофей на сметката си.

„Шпорите“ продължиха с дотогавашния трансферен модел след напускането на Почетино – купувай сравнително евтини играчи с потенциал и се надявай, че ще откриеш новите Ериксен, Кейн и Сон , за да продължи Тотнъм да е фактор на най-високото ниво. Това поведение на малък клуб обаче именно докара „белите“ до настоящото унизително положение. Добре е известно, че подобен модел може да работи в продължение на 5-10-годишен цикъл, но той носи много рискове и в даден момент може да даде фира, при това огромна. Защото да замениш гореизброените имена и да искаш да задържиш конкурентноспособността изисква вземането на готови звезди. Нещо, което за стиснатата душа на Даниел Леви все още е непосилна мисъл.

Иронията е, че предупрежденията не бяха едно или две. За липсата на шампионски манталитет в Тотнъм се говори от години и липсата на каквато и да е купа в продължение на над 15 сезона беше отражение на това. Няма как да не се сетим за едно интервю на Джорджо Киелини след отстраняване на Тотнъм в Шампионската лига през 2018-та, в което той използва израза „Това е историята на Тотнъм“, визирайки невъзможността клубът да направи последната крачка.

Леви беше предупреден и от самите мениджъри, които назначаваше. Жозе Моуриньо неведнъж оставаше бесен, че в клуба не се действа с никакъв размах и се вземат футболисти, които не са свикнали да играят на най-високото ниво. Антонио Конте пък буквално избухна в последната си пресконференция като мениджър на клуба, нахвърляйки се на целия модел на ръководене на Тотнъм, изтъквайки абсолютната липса на амбиция на всички нива. Това беше направено и от Анге Постекоглу месеци след уволнението му. Австралиецът обясни, че за да може тимът да се утвърди в топ 4, той е искал няколко звезди от Висшата лига, от калибъра на Еберечи Езе, Антоан Семеньо, Марк Гехи и други, а вместо това е получил няколко евтини играчи, които уж имат потенциал да стигнат нивото на гореизброените.

Ехото от думите на всички тези треньори още се чува из коридорите на „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“, където потъващият кораб беше поет сега от Игор Тудор. И той навярно се чуди в каква каша се е вкарал. Тотнъм е само на точка над зоната на изпадащите, губейки мач след мач, а в съблекалнята изглежда, че цари пълен хаос. Вече ги няма Хари Кейн и Хюн-Мин Сон обаче да запълват пролуките, както го правеха толкова много години. Все още сякаш е малко вероятно да се стигне до най-неприятния сценарий за лондонския тим, но едно е сигурно – Тотнъм е на кръстопът и както и да завърши този сезон, нещата не могат да продължават по този начин. Защото колкото и да се измъкваш, ако не измениш до основи това, което те завлякло надолу, то неизбежното сгромолясване само ще стане по-болезнено накрая.