Какво научихме за „новата“ Германия на Клоп след първите четири мача?

Една победа в четири мача, пет точки и трето място в групата. Германия със сигурност очакваше повече от началото на Юрген Клоп. Равенството 0:0 с Гърция в Солун обаче остави усещането, че отборът постепенно намира пътя си. Имаше желание, натиск и хубави атаки, но отново липсваха головете, които да дадат смисъл на всичко това.

На „Тумба“, домът на ПАОК и Кирил Десподов, вечерта можеше да започне лошо за германците. Още в началото Йоргос Масурас беше оставен сам след центриране на Константинос Цимикас, но Йонас Урбих спаси брилянтно удара му с глава.

Германия бързо се съвзе и до почивката почти не позволи на домакините да си поемат дъх. Гостите атакуваха, връщаха си топката и започваха отново. Дери Шерхант пробиваше отляво, Давид Раум го подкрепяше, а Флориан Виртц търсеше свободните пространства и извеждащия пас. Първото полувреме завърши със 74% владение на топката и 13 удара срещу един в полза на Германия. Резултатът обаче остана 0:0.

„Много съм доволен, защото знам откъде тръгнахме. Изключително впечатлен съм от отбора. Ако трябва да бъда честен, по-скоро съм приятно изненадан, отколкото разочарован“, каза Клоп след срещата.

Оптимизмът му е разбираем, защото само седмица по-рано Германия загуби у дома от Гърция и много по-трудно намираше пролуки в защитата на южните ни съседи. В Солун германците се движеха повече, комбинираха по-бързо и печелеха топката по-лесно.

Но близо до вратата отново нещо не достигаше. В решаващия момент германците твърде често избираха неточния пас, прибързваха с удара, а понякога свободният съотборник просто не получаваше топката. Йонатан Буркард се разписа, но голът беше отменен след намеса на ВАР за игра с ръка в хода на атаката. Разочарованието беше голямо, но Германия имаше и други шансове да спечели.

Трудно е всичко да се обясни с липса на късмет. Германците сами пропуснаха възможността да поведат в най-силните си минути, а след почивката мачът стана по-труден. Гърция започна да поглежда по-смело напред, играта се накъса, темпото спадна и атаките на гостите вече не бяха толкова опасни. Резервите внесоха свежест, но не успяха да променят резултата.

„Пречупихме се леко около 60-ата минута и движенията ни загубиха своята острота. Играхме обаче само преди три дни и е изключително трудно да се поддържа такова темпо през пълните 90 минути срещу силен отбор като Гърция“, обясни Клоп.

Умората е видима, но пред Германия остава задача за решаване. Отборът трябва да вкарва, когато има надмощие, и да намира начин да бъде опасен дори когато силите започнат да свършват. Иначе добрите полувремена ще продължат да оставят повече съжаление, отколкото радост.

Все пак в последните две срещи вече се разпознава футболът на Клоп, най-вече след загубена топка. Вместо да отстъпват, най-близките играчи веднага нападат съперника, а останалите затварят коридорите за подаване. Целта е проста – Германия да си върне топката бързо и отново да атакува.

При победата с 2:0 над Сърбия тази контрапреса беше сред най-силните оръжия на отбора. Срещу Гърция също работеше добре, особено преди почивката. Но за нея са нужни общи усилия и точни движения.

„Нашата контрапреса работеше отлично в 90% от времето. Проблемът е, че в останалите 10%, когато не проработи, нещата на терена могат да се усложнят“, призна селекционерът.

Клоп има причини да бъде доволен и от играта в средата на терена. Александър Павлович, Том Бишоф и Виртц показаха, че могат да се сработват добре. Павлович внася спокойствие и организира атаките, Бишоф тича много и помага и в защита, и в нападение, а това дава на Виртц повече свобода да създава положения близо до вратата.

Два мача са малко, за да се реши окончателно кой трябва да бъде титуляр. Капитанът Йозуа Кимих няма как да бъде отписан толкова лесно, когато се завърне, но конкуренцията вече е по-сериозна и пред Клоп се отвориха нови варианти.

Именно тук е най-силният аргумент в подкрепа на решението му да повика 44 футболисти и да ги раздели на практически два състава. Той даде шанс на повече играчи да покажат какво могат в истинските мачове под напрежение. Шерхант игра смело, Урбих направи важни спасявания, а Павлович и Бишоф се възползваха от възможността си.

Този избор обаче имаше и недостатък. В националния отбор времето за тренировки е малко. Когато половината футболисти се сменят, става още по-трудно да се изгради разбирателство между тях. След загубата в Аугсбург Клоп сам призна, че на отбора му липсват отработени комбинации срещу прибрана защита. Затова е справедливо да бъде критикуван и за избора си. Получи възможност да опознае повече футболисти, но остави по-малко време за сработване на състава, с който ще търси победи.

Като първа стъпка този експеримент е разбираем. Петте точки обаче не са достатъчни, за да го наречем успешен. Не можем да знаем дали с по-малка група Германия щеше да постигне повече. Ясно е обаче, че след този широк подбор вече трябва да дойде ред на постоянството.

„Видяхме много футболисти през тези две седмици. Всеки показа на какво е способен и заслужи мястото си“, заяви Клоп. За следващите срещи той вече обяви, че ще разчита на по-малък състав.

През ноември предстоят гостуване на Сърбия и домакинство на Нидерландия. Германия е на трето място, а само първите два отбора ще стигнат до четвъртфиналите. Натискът върху Клоп и отборът ще се засилва все повече, както и нуждата от победи.

В Солун обаче се видя отбор, който иска да играе смело и е готов да се раздава. Това дава надежда, но сега Клоп трябва да избере на кого ще се довери и да помогне на тези футболисти да намерят общ език. Германия има нужда от победи, които да му вдъхнат увереност и да върнат радостта на феновете.