Герасим Заков пред Nostrabet: Благодарение на Христо Янев ЦСКА играе в Европа

Герасим Заков е юноша на ЦСКА и двукратен шампион на България с любимия отбор. Играл е в още дузина български тимове, като има и престой в китайския Ченду през 2013-а, малко преди да прекрати футболната си кариера.

За последно работи във футбола като спортен директор в Беласица Петрич, а от около година е изцяло отдаден на семейството си и свои бизнес проекти, някои от тях също свързани с футбола. 

Заков говори пред Nostrabet.com за играта на ЦСКА с Монако, формата на „армейците“ възможностите за нещо голямо този сезон и връзката си със своя добър приятел Христо Янев. Коментира и актуални теми свързани с българския футбол.

Здравейте, г-н Заков. Няма как да не започнем от най-актуалната тема в с ЦСКА – мача с Монако. Макар и загуба, вашият бивш отбор игра силно?

– Здравейте, да, следя ЦСКА и гледам всеки мач. Специално с Монако показаха хубав облик през второто полувреме и заслужаваха точка. Имаше спорни ситуации, мисля, че можеше да се даде дузпа на Леандро Годой. Съдията свири повече за тях. Все пак и Монако е лидер във френската Лига 1, така че играта на ЦСКА е похвална. Направиха каквото могат. Отговорихме им като игра, положения, присъствие на терена. Всичко беше ОК, единствено, че загубихме, а и съдията леко ги подпираше с някои отсъждания. Нека ЦСКА продължава да играе по този начин, няма как да не печели точки в Европа, а и да показва добро лице в България. 

Нов треньор и то чужденец, какво Ви е мнението за Маркус Гиздол?

– Харесвам го и имам добри впечатления. Но прекалено бързо подценихме работата, която свърши Христо Янчев. Да, ние сме приятели, аз лошо за него няма да кажа, но като цяло той направи много. Измъкна ни от една опасна зона, на 1-2 точки бяха от зоната на изпадащите. Спечели Купата, Суперкупата, в труден момент застана, заложи си името, а непрекъсанто слушаше как не става за ЦСКА, как за нещо по-голямо ни трябвало по-силен треньор, по-голямо име. Това натоварваше непрекъснато обстановката. Феновете някак бързо забравиха как Янев вдигна отбор в много сложна ситуация. За мен той вложи много и се потеше за ЦСКА всеки ден. ОК, сега идва чуждестранен треньор с добра визитка, нека го оставим да работи и ще видим. Надявам се да тръгнем в правилната посока. Янев само и единствено чуваше как неговият футбол не приляга на ЦСКА, как не става. Не беше правилно. Особено от всякакви псевдоспециалисти, журналисти и фенове. Феновете искат много бързо да виждат резултати и това носи едно излишно напрежение. Мисля, че Янев добре си рапредели силите и залагаше на резерви в някои мачове, после в наистина значимите – на титуляри. Сега именно заради него сме в Европа и играем тези битки. Отстраниха се големи отбори в Европа, мина се целият път, а респектът някак липсва. Сега феновете се радват на мачове с Монако и Трабзонспор, който ще дойде скоро, но кой мина по целия път – щабът на Христо Янев. 

Феновете твърде много го критикуваха, без да оценят истинските му постижения…

– Мисля, че това стана, защото е българин. Гледаме с лошо око на българите, а не трябва. Те са хората, които разбират какво е ЦСКА, какво е Левски. Някак това убегна на феновете и те ги погнаха още от началото. Трябваше да се влезе и в неговите обувки. Все пак това е минало, призовавам за повече респект.

ЦСКА почти построи нов стадион, какво значение ще има той за бъдещето на клуба?

– Това е нашият храм. Всеки чака да го види, защото той ще ни доближи още до това наистина да сме топ отбор от средноевропейско ниво. Похвално е, че се инвестират такива пари в база, в школа и в стадиона. Виждаме, че и бюджетът на първия отбор е висок. Дано това продължи да се случва, защото ЦСКА и феновете на ЦСКА го заслужават. 

Накъде трябва да погледне ЦСКА – към шампионската титла в България или към добро представяне в Лигата на конференциите в Европа? Или да опита да ги съчетае някак?

– Ще бъде трудно, но някак трябва да се намери балансът. Ще бъде добре за ЦСКА да се представи силно в Европа, но не трябва и да загърбва битката за титлата, защото Левски не е толкова далеч. Да, „сините“ направха силен отбор, изградиха се в последните 1-2 години с Хулио Веласкес, но ЦСКА не е далеч и си мисля, че трябва да опитаме. Имаме шанс да станем шампиони, това не трябва да се отписва като възможност. Ще му е трудно на Гиздол да ги съчетае, но трябва категорично да се намери баланс, да се ротира състава и да се търси най-доброто в конкретните моменти и мачове. 

Какво мислите за самата битка за титлата – Левски, Лудогорец, ЦСКА…?

– Левски наистина показа градация, треньорът им е добър. Хубаво е, че Левски и ЦСКА се събудиха най-сетне и вървят напред. Вижда се почеркът на Веласкес. За мен Лудогорец е загадка, там не мога да коментирам. Не играха толкова много в Европа, лъкатушат в шампионата, но ще се върнат силни, убеден съм в това. Тези три отбора ще решат титлата и разликата ще бъде малка между тях. 

А националният отбор – накъде е тръгнал той?

– Резулатите не са добри. Жалко е, че се мерим с Естония и Люксембург вече. Притесняваме се те да не ни надиграят, да не станем за смях в някой мач. Преди тези мачове бяха в графата за задължилна победа. Аз лично не съм работил с Атанас Рибарски, но по мое мнение националният отбор трябва да се ръководи от по-опитен специалист, по-голямо име. Този човек трябва да създава респект в играчите. Всеки треньор трябва да си извърви пътя, а националният тим трябва да е финалната точка. БФС също прави много неща, опитва, търси нови методи и начини. Не мога да кажа, че не се прави нищо, но ще трябва и помощ от държавата за по-добра инфраструктура, за по-добри условия. Добро е правилото за българите в отборите – виждате в ЦСКА от това се възползва Теодор Иванов, в Левски има българи, в другите тимове също поне по един. 

А школите?

– Преди нямаше толкова частни школи и талантите се събираха в големите отбори. Там имаше конкуренция и се раждаха играчите. Отделно терените са само за първия отбор, трябват терени за децата, за да се развиват. Трябват повече грижи за тях. Някой деца тренират по 5-6 години на един изкуствен терен, а настилката там не се е сменяла с много време. Как да правиш тактики, как да подготвяш технически децата?

Другото е, че самите деца се готвиха много повече сами навън преди години. Сега това го няма, тренират няколко часа в школата и това е. После забравят за всичко. Виждаме как се развиват държави като Гърция, Сърбия и Румъния. Там се влага много в децата, трябва да вземем този пример, ако искаме да имаме силен национален отбор. 

Добре, за финал – кой е най-добрият Ви спомен от футболната кариера?

– Когато направихме „хикс“ на „Герена“ и си осигурихме титлата. Това беше красив момент. Също така моето първо влизане в групата на ЦСКА, още юноша. Бях резерва пак в мач с Левски. Победихме 1:0 на „Армията“, това ми е останало ярко в съзнанието. Гордея се, че играх в ЦСКА, минах през юношите и станах два пъти шампион.