Една грешна стъпка не може да сломи този Левски

Левски изпусна две точки в Кърджали след мач, в който не показа играта, с която спечели голямата победа срещу Виктория Пилзен в Лига Европа. Равенството 1:1 с Арда остави разочарование, но няма причина заради една слаба вечер да се забравя всичко хубаво от началото на сезона. „Сините“ остават без загуба в първенството и продължават да бъдат в добра позиция в борбата за титлата, като сега трябва да поправят грешките си и да покажат, че могат повече.

Най-много дразнеше това, че през голяма част от срещата Левски играеше бавно и рядко затрудняваше сериозно защитата на домакините. Топката беше у „сините“, но често се движеше встрани или назад, което даваше на Арда достатъчно време да се прибере и да затвори пътя към вратата си. Когато гостите започваха да подават по-бързо и да се движат повече, веднага ставаха по-опасни, но не успяваха да продължат по този начин достатъчно дълго.

Арда стартира силно и още с гредата на Бирсент Карагарен в началото покаца, че няма да позволи на Левски спокойно да наложи играта си. Отборът на Александър Тунчев започна по-решително и поведе чрез юношата на „сините“ Преслав Бачев след добро подаване на Димитър Велковски. При гола защитата на гостите не успя да спре атаката по фланга, а Никола Серафимов не успя да попречи на Бачев да завърши.

След попадението Левски трябваше да търси обрат, но продължи да атакува твърде бавно и предвидимо, което улесни съперника. Футболистът с топката често нямаше на кого да подаде напред, защото съотборниците му не се движеха достатъчно, за да се освободят от пазачите си. Защитниците, халфовете и нападателите стояха далеч един от друг, което затрудняваше комбинациите и водеше до поредното връщане назад.

„Смятам, че ни липсваше постоянно през 90-те минути на мача. Имаше моменти, в които имахме добри решения с топката. Имахме добра реакция след загуба на топката. Но имаше и други моменти, в които много прибързвахме с взимането на решения… Това, което те успяха да създадат, бе от наша липса на организация. Понякога при реакцията след загуба на топка бяхме твърде далеч от противника“, обясни Веласкес.

Това се виждаше и на терена, защото след няколко добри отигравания Левски отново забавяше играта, вместо да продължи да притиска Арда. Срещу такава защита са нужни по-бързи подавания и повече движение, за да бъдат принудени защитниците да напускат местата си и да оставят свободни пространства. В Кърджали домакините твърде често успяваха да спрат атаките, без да се налага да правят нещо особено трудно.

В средата на терена също имаше от кого да се очаква повече, защото Марко Груич и Мазир Сула не успяваха достатъчно често да намират съотборниците си с остри подавания напред. Сержиньо отново тичаше много, търсеше топката и се опитваше да помага навсякъде, но този път усилията му по-рядко водеха до нещо полезно за отбора. При него се вижда колко е трудно да играеш почти във всеки мач и постоянно да се очаква от теб да измислиш нещо, когато на отбора не му върви. Желанието му е налице, но подаванията и решенията му не винаги са толкова точни, колкото могат да бъдат, а натрупаното натоварване вероятно има своята роля.

След почивката Левски постепенно притисна Арда в собствената му половина и почти не позволи на домакините да застрашат вратата му. „Сините“ завършиха второто полувреме със 72 процента владение на топката, 7:0 при ударите и 3:0 при точните удари, което показва колко повече играеха с топката и атакуваха. Въпреки това чистите положения останаха малко, защото много от нападенията приключваха, преди да се стигне до истинска опасност.

Красивото попадение за 1:1 върна надеждата за победа, но след него Левски не успя да засили натиска достатъчно, за да довърши обрата. Най-добрите възможности дойдоха едва в края, когато намесата на Анатолий Господинов и ударът на Мехди Мубарик в гърба на Виктор Любенов запазиха равенството.

„В последната част от мача успяхме да създадем възможности, с които можехме да спечелим“, отбеляза Веласкес.

Треньорът обаче също има върху какво да помисли, защото изчака със смените, а включването на Мустафа Сангаре и Хуан Переа не промени достатъчно играта в нападение. Двамата можеха да бъдат по-полезни с повече добри центрирания и подавания в наказателното поле, както и с повече съотборници близо до тях, които да се борят за отбитите топки. Самото пускане на още нападатели трудно може да помогне, ако топката продължава да стига рядко до тях и защитниците спокойно успяват да ги покрият.

„Не изиграхме мача, който трябваше. Това доведе до изравняване между двата отбора и в някои моменти в мача ни липсваше контрол върху събитията“, призна Веласкес.

Промените в състава са необходими при толкова много мачове, но футболистите, които получават шанс, трябва да показват, че на тях може да се разчита. В Кърджали част от тях не успяха да помогнат достатъчно, а Левски отново показа колко много зависи от определени играчи. Това е нещо, което трябва да се подобри, защото сезонът е дълъг и няма как едни и същи хора постоянно да бъдат свежи и да изнасят играта на отбора.

Пътуванията и поредицата от гостувания също натежават, особено когато мачът с Арда беше пети пореден за Левски далеч от дома във всички турнири. Между срещите в Пилзен и Кърджали обаче имаше време за възстановяване, така че умората може да обясни част от трудностите, но не и цялото слабо представяне.

Разликата с мача в Европа се усещаше най-вече в начина, по който Левски търсеше победата и реагираше, когато срещаше трудности. В Пилзен „сините“ не се отказаха след изравняването и стигнаха до нов гол, докато срещу Арда показваха същото желание за победа само в отделни минути. Отборът трябва да намира сили за такава игра и в първенството, където точките са важни независимо от името на съперника.

„След много важна победа в Европа трябва да можеш да покажеш същия модел и същия характер, за да спечелиш още веднъж“, заяви Веласкес.

В такива срещи могат да помогнат спечелените единоборства, по-голямата настойчивост в наказателното поле и по-доброто изпълнение на корнерите и свободните удари. При толкова високи футболисти в състава „сините“ имат възможност да бъдат по-опасни при статичните положения и да намират още един начин да стигат до гол, когато комбинациите не вървят.

Следващото гостуване на Дунав Русе също няма да бъде лесно, особено след завръщането на бившия футболист на Левски Георги Чиликов начело на „драконите“. Той ще иска отборът му да затрудни максимално „сините“, които трябва да бъдат готови за много борба и съперник, решен да използва всяка тяхна грешка. Затова ще бъде важно Левски да започне по-добре, вместо отново да губи цяло полувреме и след това да се опитва да наваксва.

Всички тези забележки обаче не променят деветте победи в 11 шампионатни срещи, които показват колко добър е сезонът на отбора дотук. „Сините“ остават на точка зад ЦСКА и с мач по-малко и то срещу Лудогорец.

„Когато отборът не стигне до трите точки, аз съм виновният“, пое отговорстта за изпуснатите две точки Веласкес, а сега и той, и футболистите трябва да покажат с по-добра игра, че са си взели поука. 

Няма как Левски да печели всеки мач, това е ясно. Но трябва да показва по-често онова желание и онази игра, които вече му донесоха толкова победи. В Кърджали не се случи нищо непоправимо, стига „сините“ да покажат още в събота, че слабият мач срещу Арда е останал зад тях.