Локомотив Пловдив е на полуфинал за Купата на България. Успехът с 1:0 над градския съперник Ботев Пловдив дойде по изключително удовлетворяващ начин и пред собствена публика. Пловдив сега е „черно-бял“, докато от „жълто-черната“ страна властва предимно тишината. Парвиз Умарбаев бе героят на таблото, но истинският и неподправен протагонист е друг. Душан Косич. Словенецът заслужава всяка една добра дума по свой адрес, след като направи дори треньорско светило като Димитър Димитров да е от страната на губещите. Да не кажем дори по-силни думи за изнесена лекция… Косич свърши работата си, а опитният Херо ще се съсредоточи само към шампионата, където също изостава от „смърфовете“.
Словенският архитект на Локомотив Пд сътвори нещо значимо от едно голямо… нищо. Прииждащите играчи на „Лаута“ в последните три трансферни прозореца са много далеч от бюджета, качеството и нивото на футболистите, които пристигаха при Александър Томаш да кажем. Играчи като Хорхе Сегура, Евандро Коста, Матеус Силва, Джовани, Луан са много далеч от сегашните финансови и спортно-технически параметри на „железничарите“. Никой от тях дори не би помислил да дойде при актуалните финансови условия на „Лаута“. Дори и за по-скромни футболисти като Пиер Зебли и Бабакар Дион е доста спорно. А за всички тях може да се твърди, че носеха разлика за Локо Пд.
В момента Локомотив Пд е на гребена на вълната с много по-скромен калибър футболисти. За звезди минават хора като Каталин Иту, Лукас Риян и Жулиен Лами. За справка – първият дойде от фалиралия Крумовград преди няколко месеца. Селекция с подръчни материали, съвсем спокойно може да се каже. Но и калта се превръща в злато, когато е в правилните ръце.
Косич засега демонстрира изкусно чувство към детайла и обработката на всякакви специфични и не толкова скъпи материали. Успя да изгради един коварен, в добрия смисъл на думата, отбор, който не се примирява до последно. Локомотив Пд не е лесен съперник за никого и все още пази живи надеждите си за топ 4, а се намира и в четворката за Sesame Купа на България. За вече година работа Косич установи принципите и особеностите си на работа в пълна степен на „Лаута“. Отборът му има онази балканска твърдост, характерна за повечето тимове в подножието на върха. Труден за побеждаване и пречупване, винаги готов за битка до последен дъх – това е сегашният Локомотив. Никой не изпъква индивидуално, а всичко е подчинено на екипна работа и взаимоповощ – веруюто на Душан Косич.
С първите си около 12 месеца на работа Косич напомня безкрайно за един свой предшественик – Бруно Акрапович. Името на босненеца все още поляризира реакциите в „черно-бялата“ част на Пловдив, но приносът му е неоспорим. И винаги ще бъде такъв, колкото и отворена да е раната около напускането му. Акрапович започна по същия начин като Косич – с твърдост, но и незадоволителни резултати. Отборът му креташе, преди да придобие необходимия облик. Оттам насетне Акрапович донесе история и слава. Косич върви уверено по стъпките на Акрапович, може дори да го надмине, субективно погледнато. Полуфиналът за Купата, дошъл с победа над Ботев, е намигването от съдбата, че „смърфовете“ са в правилния коловоз, а Косич е точният човек, който да кара влака.
Няма коментари.