Гиздол промени ЦСКА за месец, сега е ред да прекъсне дългото чакане

След голямата победа с 3:0 над Левски в дербито е нормално феновете на ЦСКА отново да повярват, че отборът им може да стане шампион. Най-малкото, защото вече виждат добър футбол и победи срещу най-големите си съперници – „червените“ спечелиха срещу ЦСКА 1948 с 3:2, Лудогорец с 2:0 и Левски, като събраха девет точки от три тежки мача и излязоха начело в класирането.

Голяма заслуга за това има Маркус Гиздол, който за около месец успя да вдъхне увереност на футболистите и да подобри играта им. Германецът започна работа с играчи, които не беше избирал той и без да е водил лятната подготовка, а още от първите дни трябваше да ги подготвя за важни срещи у нас и в Европа. Имаше достатъчно причини да поиска време и търпение, но бързо показа, че този състав може много повече, отколкото показваше в началото на сезона.

С работата си Гиздол напомни, че любовта към ЦСКА е важна за привържениците, но тя не е достатъчна, за да може един треньор да води успешно отбора. Футболистите трябва да знаят какво се иска от тях, как да играят срещу различните съперници и как да си помагат на терена, а треньорът е човекът, който трябва да ги научи на това.

Дербито с Левски показа най-добре колко се е променил ЦСКА, който трябваше бързо да се съвземе след загубата с 1:2 от Панатинайкос в Лигата на конференциите. Срещу него беше отбор, спечелил с 1:0 срещу Ягелония в Лига Европа, но тази победа не помогна на „сините“ да се справят с натиска на големия си съперник. Гиздол направи промени спрямо мача в Атина, а след по-предпазливото начало футболистите му заиграха по-смело, притиснаха Левски и създадоха достатъчно положения, за да спечелят дори с повече от 3:0.

Важен е и начинът, по който германецът общува с играчите си, особено след мачове, в които не всичко се е получило добре. Такива разговори след загуба помагат на футболистите да разберат къде са сгрешили, да усетят подкрепата на треньора и да насочат вниманието си към следващата среща.

За тежкото поражение на Левски допринесе и Хулио Веласкес, който направи прекалено много промени в състава за толкова важен мач. Акрам Бурас и Сержиньо бяха контузени, а испанецът реши да започне и без Марко Груич, Мазир Сула, Евертон Бала и Мустафа Сангаре, с което пое риск, оказал се твърде скъп за отбора му.

Това обаче не намалява заслугата на ЦСКА, който още през септември победи Левски с 4:2 за Суперкупата, когато „сините“ играха с основните си футболисти. На „Армията“ все пак трябва да са наясно, че следващото дерби ще бъде съвсем мач, а след две такива загуби Левски ще има още по-силно желание да се поправи, особено със статута си на шампион.

Затова в ЦСКА имат право да се радват, но не бива да приемат, че най-трудното е минало и победите ще продължат да идват сами. Сега очакванията към отбора са по-големи, което означава, че всяка загубена точка ще се приема по-тежко, а футболистите ще трябва да се справят и с това напрежение.

За да стигне до титлата, ЦСКА ще трябва да печели и срещу отбори, които се прибират пред вратата си и чакат удобен момент да го изненадат. В такива срещи може дълго да няма гол, играта да не върви и публиката да започне да губи търпение, но футболистите трябва да останат спокойни и да продължат да търсят начин да победят.

Качество в състава има, както показват Фьодор Лапоухов и Стефано Сенси, Жоел Зварц преди контузията си, както и Макс Ебонг, Йоанис Питас, Жан-Филип Гбамен и Бруно Жордао. Гиздол трябва да им помогне да задържат добрата си форма, но и да подготви заместниците им, защото при толкова много мачове няма как постоянно да разчита на едни и същи футболисти.

Участието в Лигата на конференциите прави тази задача още по-трудна, тъй като ЦСКА продължава да се бори за класиране напред и не може да насочи всичките си сили към първенството. Загубите с по 1:2 от Монако и Панатинайкос и равенството 2:2 с Нордселанд показаха, че отборът може да се противопоставя на силни съперници, но една точка от три мача означава, че вече са нужни и победи.

Дори срещу Панатинайкос, който беше по-добрият отбор в Атина, ЦСКА получи своя шанс чрез Ебонг при резултат 1:1, но не успя да го използва. В предстоящите срещи с Трабзонспор на Мохамед Салах, КуПС и Тюн „червените“ ще трябва да бъдат по-точни пред вратата, защото добрата игра няма да им бъде достатъчна, ако искат да продължат и напролет.

Гиздол ще трябва да преценява кога да даде почивка на някого и кога да заложи на най-добрите си футболисти, така че умората от Европа да не доведе до загубени точки в България. Тогава ще стане ясно и доколко резервите могат да помогнат, когато титулярите са изморени, контузени или просто не играят добре.

През зимата ръководството ще може да улесни работата му с нови попълнения, особено по крилата, където отборът има нужда от повече избор. ЦСКА трябва да търси футболисти, които ще отговарят на нуждите на отбора, защото поредното голямо текучество трудно би донесла спокойствието и постоянството, от които „червените“ се нуждаят.

След толкова години чакане е напълно разбираемо феновете да виждат в този отбор надежда за първа титла от 2008-а година насам, още повече когато победите над преките съперници идват толкова убедително. Гиздол им даде причина отново да вярват, а сега от него и футболистите зависи тази вяра да издържи и в трудните седмици, през които неизбежно минава всеки бъдещ шампион.