Купата спаси сезона, но сега идва големият тест за Янев и ЦСКА

ЦСКА завърши един от най-трудните си сезони с трофей, завръщане в Европа и глътка въздух за цялата „червена“ общност. След кошмарното начало на кампанията, след напрежението, слабите периоди, уволнението на Душан Керкез и натрупаното недоверие, армейците намериха начин да спечелят Купата на България за 22-ри път в историята си. Успехът срещу Локомотив Пловдив след изпълнение на дузпи не беше просто победа във финал. Той беше спасение на сезона.

Този трофей сложи край на петгодишна пауза без отличие и върна ЦСКА в европейските клубни турнири след двугодишно отсъствие. „Червените“ ще играят в квалификациите на Лига Европа, макар да завършиха на четвърто място в първенството. Това прави Купата още по-ценна, защото без нея сезонът щеше да бъде приет като поредното разочарование.

А такива в последните години не липсваха. ЦСКА загуби два баража за Европа – срещу ЦСКА 1948 и Арда, вторият след дузпи. Миналата година имаше и болезнен финал за Купата срещу Лудогорец, а споменът за пораженията в решителни мачове тежеше сериозно преди сблъсъка с Локомотив Пловдив. Затова финалът имаше много по-голямо значение от обикновен мач за трофей. Той беше мач за посока, за самочувствие и за връщане към минималния стандарт на клуб като ЦСКА. Христо Янев го каза най-точно след триумфа:

„Такива финали не се играят, печелят се. Радвам се, че го направихме за всички тези фенове и нашия собственик, който дава всичко за клуба“.

В тези думи има много истина. ЦСКА не изигра перфектен финал. Не доминира убедително. Не остави усещане за пълно игрово превъзходство. Но този път направи най-важното – издържа до края и спечели.

Финалът наистина предложи и драма. Леандро Годой даде психологически аванс на „червените“ след отлична асистенция на Джеймс Ето’о, а първите минути след попадението бяха добри за ЦСКА. След това обаче тимът отстъпи инициативата, позволи на Локомотив Пловдив да се върне в мача, а веднага след почивката „смърфовете“ изравниха. В продълженията пловдивчани имаха своите шансове, но ЦСКА оцеля и стигна до дузпите, където този път съдбата не беше срещу „армейците“.

„Както и през по-голямата част от сезона, спечелихме с воля, характер – неща, които опитваме да променим от самото начало. Не се предадохме пред трудните и тежките моменти“, заяви Янев.

Именно това бе голямата разлика. ЦСКА не блестеше, но показа характер. А след сезон, в който отборът дълго време изглеждаше разклатен, това не е малко.

В същото време е важно еуфорията да не замъгли реалната картина. Купата е огромна радост за феновете, особено след толкова разочарования, но тя не бива да служи като прикритие за проблемите. Точно трезвата оценка е най-важното, което трябва да последва в Борисовата градина. ЦСКА не може да си позволи повече сезони, в които основната цел е просто да бъде спасена кампанията. При огромните инвестиции в клуба, при изграждането на новия стадион „Българска армия“, при модернизацията на базата в Панчарево и при очакванията около академия „Димитър Пенев“, спортният резултат трябва да отговаря на инфраструктурното развитие. Феновете, които напълниха стадиона и превърнаха финала в червено море, заслужават много по-чести радости от един трофей на пет години.

Затова големият въпрос вече не е дали ЦСКА спаси сезона. Да, спаси го. Въпросът е дали този трофей ще бъде начало на нова линия, или просто кратък емоционален пик.

Новият договор на Христо Янев е логично решение, което обаче носи своите рискове. От една страна, той застана начело на отбора в тежко състояние и успя да го изведе до трофей и евроквота. Това е факт, който не може да бъде подценен. Янев беше повикан в кризисен момент, стабилизира ситуацията и изпълни най-важната цел. В този смисъл беше правилно да получи шанс да работи в по-нормална обстановка – с лятна подготовка, ясна селекция и възможност да покаже дали може да надгради.

От друга страна, ЦСКА не убеди игрово през големи периоди от сезона. Отборът трудно бележеше, рядко доминираше, а представянето често беше на приливи и отливи. Имаше и решения на Янев, които предизвикаха напрежение, най-вече приоритизирането на Купата за сметка на някои мачове в първенството, включително дербито с Левски, за което треньорът понесе сериозни критики от феновете.

Точно тук идва важният баланс. Да, Янев заслужи кредит на доверие. Но този кредит не може да бъде безкраен. Той трябва да бъде използван за надграждане, а не за повторение на същите слабости. ЦСКА трябва да започне да изглежда като отбор, който диктува темпото, натиска, създава и печели с повече аргументи от воля и характер.

Европа ще бъде първият голям тест. ЦСКА влиза в квалификациите на Лига Европа и са поставени на старта, но не и ако преодолеят първия си съперник във втория по сила европейски клубен турнир. Ако „червените“ прескочат първото препятствие, след това го чакат тимове като Бенфика, ПАОК Солун, Андерлехт и други. Последното европейско участие завърши с тежко фиаско срещу Сепси, а този спомен трябва да служи като предупреждение. ЦСКА не може да си позволи ново подобно разочарование още в началото на кампанията. Дори да не стигне до основната фаза, тимът трябва да изглежда достойно, организирано и конкурентно.

Паралелът със Саша Илич е показателен. Тогава ЦСКА беше близо до това да свали Лудогорец от върха, но после дойде сериозният удар в Европа. При Янев този сценарий не бива да се повтаря. Той вече има трофей, има договор и има доверие. Следващата стъпка обаче е много по-трудна – да покаже, че ЦСКА може да се развива не само резултатно, но и игрово.

Селекцията ще бъде решаваща. През зимата ЦСКА действа бързо и това помогна на треньора да разполага с новите попълнения още в началото на подготовката. Сега темпото трябва да бъде същото, но и качеството трябва да бъде по-високо. В състава има футболисти, които не оправдаха очакванията. Ако трябва да се търси символ на разочарованието, името на Адриан Лапеня трудно може да бъде подминато. Испанецът пристигна с репутация на играч с високо ниво, но не убеди с представянето си. Улаус Скаршем също не даде достатъчно, а Илиан Илиев-младши така и не успя да се превърне във фактор за отбора.

ЦСКА няма право на подобни грешки в селекцията, особено при амбициите, които клубът заявява. Трябват футболисти, които вдигат нивото веднага и то не само като имена, а като характер, класа и функционалност на терена. Ако отборът иска да се бори за титлата и да бъде конкурентен в Европа, трябва да има по-дълга и равностойна скамейка, повече качество в атака, по-ясен игрови облик и по-малко грешки в защита.

Отговорността не е само на Янев. Пред директорите Бойко Величков и Вангел Вангелов също стои важен изпит. Същото важи и за техническия такъв Михаил Александров, чиято работа ще бъде оценявана все по-внимателно с напредването на проекта около новата „Българска армия“. Клубът влиза в исторически етап – нов стадион, модернизирана база, сериозни инвестиции и огромни очаквания. В такава среда спортно-техническите решения трябва да бъдат много по-точни.

Най-голямата опасност за ЦСКА е триумфът за Купата да създаде фалшиво спокойствие. Трофеят е важен, но не означава, че отборът вече е готов. Напротив – той само даде начален тласък. Ако през лятото не се направи правилната селекция, ако Янев не промени някои свои подходи, ако комуникацията му с фенове и медии остане напрегната, а играта не се подобри, еуфорията бързо може да бъде заменена от ново недоволство.

Тук идва и въпросът дали треньорът няма да бъде уволнен при първия провал в Европа или при незадоволителна серия в първенството. В ЦСКА това винаги е реален риск. Историята показва, че търпението в клуба често е много ограничено, а напрежението около треньорския пост е постоянно. Но ако ръководството е решило да даде нов договор на Янев, това трябва да означава, че е изградена дългосрочна стратегия, а не временна реакция след спечеления финал.

Правилният път е ясен – доверие, но не безконтролно. Търпение, но не без изисквания. Подкрепа, но и ясна отговорност. Янев трябва да получи шанс да започне новия сезон, но от него вече ще се очаква много повече. Купата му даде време. Европа и първенството ще покажат дали той може да го оправдае.

„За мен тези четири букви означават всичко. Доказвам го всеки ден с работата си. За тези хора също, затова правя всичко възможно, за да се зарадват“, каза Янев след финала.

Феновете вече получиха заслужената си радост. Купата е червена. Европа отново е на хоризонта. Новият стадион ще отвори врати скоро. Инвестициите са сериозни. Очакванията са огромни. Сега ЦСКА трябва да докаже, че този трофей е начало на нова посока. Защото след Купа №22 логичната цел вече не може да бъде просто участие в Европа. ЦСКА трябва да мисли за реална атака на 32-рата шампионска титла. Всичко друго ще изглежда като половинчата крачка напред.