Загубата от Септември е звучен шамар по ЦСКА. „Червените“ бяха убийствено слаби срещу „виненочервените“, направо импотентни в последните 30-40 метра. На практика вратарят Янко Георгиев почти не бе затруднен от нападателите на Христо Янев, а това е крайно лош атестат за подготовката на отбора за мача. Самият Янев заяви, че го е яд и срам от поведението на ЦСКА, но и допълни, че определено е имало подценяване. „Подходихме лежерно“, каза треньорът, макар секунди по-рано да беше обяснил, че няма как ЦСКА да подценява някой тим заради катастрофалното си начало в шампионата, когато той се завърна в Борисовата градина. Представянето срещу Септември напомни именно тези мрачни дни за „армейците“.
Трудно е да бъде „отличен“ някой футболист на ЦСКА след съботната среща на Националния стадион. Абсолютно всички – от Фьодор Лапоухов до Йоанис Питас – бяха на необичайно ниско ниво и в следващите дни ще бъдат сринати от критики. Заслужено! Малката утеха се крепи на две неща: следващият мач е след само три дни, а подобна загуба може „да свали на земята“ вирналите си носа футболисти. Но и двата фактора се крепят на експресна и усилена работа, за да не се случи втора поредна гръмка издънка – този път срещу Ботев Враца.
Несъмнено поглед може да се насочи към вратаря Лапоухов, който трябваше да се намеси по-добре и при двата гола. Беларуският национал почти не бе тестван след рестарта в шампионата и при първия труден миг, незнайно как дошъл с аутсайдера Септември, се пропука жестоко. Защитата, водена от лидера си Лумбард Делова, бе на критично ниско ниво. Именно косоварят бе най-слабият срещу Бертран Фурие и компания, а начинът, по който бе разминат при гола на Николас Фонтейн, не подобава по никакъв начин на претенциите му. От цялата четворка в ариергарда единствен Анхело Мартино заслужава някоя добра дума заради активността си в първите 20 и последните 20 минути. Тези му действия обаче не донесоха особен резултат.
Полузащитата се оказа големият бич за Янев, разполагащ с цели 6-7 опции. Улаус Скаршем за втори път се озовава в ситуация на „отписан“, а по пътя му е поел и Илиан Илиев, който записва минимален брой минути от зимата насам. В мача със Септември Джеймс Ето’о показа най-лошите черти от нрава си след смяната, а неговото представяне, както и това на Макс Ебонг и Бруно Жордао, може да бъде описано със само една дума – катастрофа. Влезлите от пейката Петко Панайотов и Исак Соле не се различиха коренно от останалите. Нападението, оглавявано от Йоанис Питас, сетне и от Леандро Годой, не стори нищо заплашително към вратата на Септември. Крилата Алехандро Пиедраита, Лео Перейра и Мохамед Брахими бяха твърде инертни, с малки изключения от колумбиеца и французина, за да бъдат някаква трудност за септемврийци.
Цялата тази картина, онагледена в събота вечер на Националния стадион, напомня ли ви на нещо? Ако сте се припознали в началото на сезона на ЦСКА – няма да сбъркате. Тогавашната команда на Душан Керкез бе лесно смилаема за почти всеки тим у нас и записа едва една победа за 10 кръга. Янев дойде и пое „мъртъв“ отбор, образно казано, възраждайки го с една впечатляваща серия преди зимната пауза и силен старт на пролетния дял… до Септември. Но не месецът, а отборът.
Сега топката е в Янев. Да улови какъв сигнал му даде представянето срещу „виненочервените“, дали ще допусне ново „лежерно влизане“ в мач и как ще се отнесе с футболистите си, които не изглеждаха никак готови да се хвърлят на своя максимум в мача срещу Септември. Подобна загуба не може да е край на света за ЦСКА, но е ясна аларма, че отборът не се е измъкнал от мястото, от което мисли, че няма как да се озове повече. Най-мрачните дни могат да се върнат, ако не бъдат предприети спешни мерки в най-ключовия миг от сезона.
Няма коментари.