Българите са казали, че който го може, си го може и Черно море потвърди тази поговорка с играта и резултатите си в плейофите. Три победи в последните четири мача, 10 от 12 спечелени точки и 4 сухи мрежи сякаш казват всичко, и затвърждават стойността на „моряците“ като отбор.
Очевидно е, че във въпросните четири срещи Черно море намери себе си и е познатият тим от последните три сезона, който най-често доминира в мачовете си и взема с чисто футболни достойнства своето. Ако има обаче нещо, за което на „Тича“ може да съжаляват, това е, че първенството скоро завършва и „моряците“ няма да могат да продължат по-дълго успешната си серия.
Иначе Черно море влезе като фаворит за петото място в плейофите от втората четворка, а сега вече е най-близко до него. Черно море категорично показва със съдържателните си продукции, че е над останалите си три опонента, и и именно това е основното предимство на „моряците“, а не само че математически им трябват 4 точки, макар че и по-малко може да са достатъчни.
Видно е, че Черно море най-много заслужава да участва в баража за Лига на конференциите и за да се случи, ще разчита единствено на своите усилия и представяне, а не на късмет и грешки на другите. Лично за мен е вън от съмнение, че „моряците“ ще запазят моментното си класиране, дори да се наложи да го официализират в последното си домакинство с Арда.
Наред с всичко това бих искал да обърна внимание на петима играчи, които имат основна заслуга за възхода на варненския тим. Първите трима от тях до момента бяха в сянка, а другите двама в един момент през пролетта поставиха под съмнение приноса си към отбора като основни изпълнители.
Започвам с Жоао Бандаро. До първия сблъсък в плейофите той изглеждаше с единия крак извън Черно море. Бразилецът бе записал едва 5 мача, в които три пъти излезе титуляр, което би било лош атестат за всеки чужденец, независимо, че Жоао е твърде млад.
С преминаването към схемата с трима бранители обаче Бандаро сграбчи шанса си и след като започна титуляр на „Лаута“, не излезе от състава и в последвалите три срещи. Жоао, който на 12 юни ще навърши 22 години, демонстрира добър синхрон със стожерите в отбрана Живко Атанасов и Влатко Дробаров.
Ертан Томбак пък се завърна в родното гнездо в края на есенния полусезон, след като не бе играл 6 месеца. През тази пролет той започна да се утвърждава в състава, но след двете непривични за него грешки, които доведоха до домакинското поражение от Славия, загуби за два мача мястото си в 11-те.
В плейофите Ертан се връща към най-добрите си дни, игра без смяна и в четирите двубоя, а в последния асистира за втория гол, който на практика узакони победата.
17-годишният Емануил Няголов пък нахлу смело в големия футбол с първите си два мача за батковците, при това като титуляр. Контузиите на двамата леви защитници може и да са принудили Илиан Илиев да заложи на таланта, но рано или късно Емануил пак щеше да дебютира за мъжете, тъй като има безспорни качества.
На него иконата на клуба Тодор Марев предрече блясково бъдеще, а когато име като Марев го казва, значи на „Тича“ трябва да бъдат спокойни за левия си бек в бъдеще.
Завършвам с Асен Дончев и Асен Чандъров. За първия е ясно, че може да има голямо влияние върху играта на отбора в дясната зона между двете аутлинии, а за втория – в двете фази в средата на терена. Двамата играят редовно и напролет, като Чандъров по-често започва от първата минута.
Оставаше обаче усещането, че и двамата могат да дават далеч повече и да са по-полезни, което вече се получава в последните срещи и това се отразява на резултатите на тима. Хубавото е също, че Дончев за първи път, откакто е на „Тича“, се разписа в два поредни мача, а Чандъров откри резултата при последния успех с гол, който е плод на индивидуална класа.
Като цяло изявите на въпросните петима изпълнители може да им вдъхнат още по-голяма увереност и самочувствие да доиграят тази кампания на високо ниво, а в следващата да оправдават високите очаквания към тях.
Няма коментари.