Цанко Цветанов е една от легендите на българския футбол. Той е част от отбора ни завършил 4-ти в света през 1994-а, а целия си живот отдава на играта като футболист и треньор. В момента е асистент на Станимир Стоилов в турския Гьозтепе, като отборът е близо до историческо участие в европейските клубни турнири.
В кариерата си е минал през отбори като Левски, Етър Велико Търново, Ботев Пловдив, тимове от Германия, Шотландия и Казахстан.
Цветанов се съгласи да даде специално интервю за Nostrabet.com, като говори за шампионската титла на Левски, която прекъсна дъглата серия от 14 поредни шампионатни трофея на Лудогорец, за националния отбор, родните футбол и школи, както и за своя тим в Турция.
Здравейте, г-н Цветанов, как сте и как вървят нещата в Турция към края на сезона за вашия Гьозтепе?
– Борим се за Европа все още. Ако Бешикташ или Трабзонспор вземат Купата на Турция, ще имаме още по-големи възможности. Като цяло, държим съдбата в ръцете си. Първенството е много силно, конкуренцията е голяма и трудно можеш да изкараш целия сезон без грешки. В турското първенство всички отбори имат добри играчи. В някои мачове имахме нужда от повече късмет, губехме ценни точки в допълнителното време, но това е футболът. Можехме да сме и по-нагоре в класирането. Но можехме и да сме по-надолу. Последното участие на Гьозтепе в Европа е 70-та година, така че за клуба това ще е гигантски успех. Две неща трябва да се случат – да си вземем мачовете и един от Бешикташ или Трабзон да вземе Купата. Това е.
Продадохме някои от добрите си играчи от миналия сезон, сега гледате ли към нови трансфери?
– Ние взимаме малди играчи, развиваме и продаваме. Хубавото е, че същевремено с продажбата и развитието постигаме и добри резултати. На фона на историята на Гьозтепе – много добри дори. Ще има продадени играчи и това лято. Ако продадем някого – ще търсим заместници. Ние сме отборът с най-ниския бюджет, така че това няма да се промени и за догодина.
Зависи ли продължаването на вашата работа там – на Вас и на Станимир Стотилов, в тима от това дали ще се класирате в Европа?
– Нашият щаб има договор до 2027-а с Гьозтепе, но самият Мъри може да каже дали ще приеме други оферти, ако има. За момента сме тук. Борим се за участие в Европа. Надявам се един ден да отидем в по-голямо първенство, защо не – топ 5.
Има един българин в отбора – Филип Кръстев, как е той?
– На приливи и отливи. Още не може да се аклиматизира добре при нас. Той е под наем – ако иска да играе при нас и ако му харесва, ще продължи. Тепърва ще се решава.
Левски е шампион след 17 години чакане – какво означава това за Вас и може ли да се промени нещо за българския футбол и националния отбор като цяло, благодарение на тази титла?
– Националният отбор няма да е добре, докато не започнем да развиваме наши играчи. Освен Лудогорец – Левски и ЦСКА също са пълни с чужденци. Трябва да развиваме наши кадри, иначе няма да стане. Мисля, че дори феновете на Левски не ги вълнува дали има чужденци или не – важно е Левски да е шампион. Радващо е за нас, ние сме левскари целият щаб и сме щастливи, че Левски прекъсна чакането и спечели титлата.
За Левски новините са добри. Надяваме се, че най-доброто предстои, сега има и нов собственик. Дано нещата се получават, ние не мислим лошото на Левски. Вижда се, че има някакво разделение сред феновете, но това е футболът. Винаги има различни интереси. На този етап Левски като клуб се справя добре. Дано и стадионът да бъде направен добре. Дано и Левски, и ЦСКА да не направят стадионите си като тези на Ботев и Локомотив – по модели отпреди 30-40 години. Тези стадиони в Пловдив са морално остарели и лошо направени. И да лъжем хората, че ще играем полуфинали и финали в евротурнири.
А как се работи с младите футболисти в Турция, като заговорихме именно за школите?
– Паралел много трудно може да се прави между България и Турция. Огромна разлика в мащабите и инвестициите. Нас ни е срам да показваме български мачове, условията у нас и стадионите, на които се играе. Тук масовостта е по-голяма. Тук в Гьозтепе, без значение, че имаме много чужденци, за тях не е проблем и продължават да вадят играчи за националния отбор. Както казваше Васил Методиев – Шпайдела: „Баницата трябва да се сложи на гардероба, а не на масата“. Мисля, че е грешка административното налагане на българи. БФС подвежда хората с тези идеи, които за мен не са практични. Административно никой не е футболист и никой не е станал. Само ще направят някои момчета още по-лениви.
Аз казвам, че в българския футбол се лъжат родители и деца, че работят. Клубовете лъжат родителите, родителите искат да стават богати на гърба на децата си. А децата просто не тренират достатъчно. Аз приемам, че някои деца, които могат, не играят поради различни причини. Само, че ние сме граждани на ЕС – защо не отидат да си пробват късмета другаде. Не съм видял някой да е успял в чужбина, а тук да не му е даван шанс. Нека отидат в Германия, Франция, да се развиват. Истината е, че децата не тренират достатъчно. Искат да станат футболисти, но не дават още от себе си, гледат само лъскавата част на нещата. А не трябва така. За съжаление това е моделът.
Значи трябва да се промени начинът на работа в школите из основи?
– Промяната изисква много неща – отстояване на позиции, работа и тн. Но на никой не му се занимава, а ние в България искаме да е по-лекичко. „Айде, ще мине… днес е изморено детето, нека да си почива…“. Не става така. Все още не виждам измъкване на българския футбол нагоре. Българските деца не играят защото не са достатъчно добри – говорим за елитно ниво. Няма треньор, който да има качествен играч и да не го пуска. Ако едно дете не се развило, значи не е било достатъчно мотивирано. Не се тренира в България – ние в Гьозтепе, един нормален среден за Турция отбор, караме децата при нас да тренират по три часа, минимум. Къде в България се прави това? Работи се много тук, имат желание и работят.
Мога да ви кажа моя опит от Етър, където немалко съм помагал. Отиваме и питаме – има ли условия за индивидуална работа. Те казват – „ще се постараем да ви намерим“. Но след това никой не прави нищо. Истината е, че треньорите не работим достатъчно, но също и че ние сме „носни кърпи“. Наставникът по никакъв начин не е защитен. Искаме от него да дойде и да свърши много работа за кратко време. Не става така. Най-добрият пример за това е Лудогорец – сменят треньорите с лекота, прескача се треньорът, не се уважава. И ако така продължават, скоро няма и да се върнат там, където бяха. Нищо, че имат отлични условия за работа.
Какво мислите за трофея спечелен в Индонезия преди малко повече от месец?
– Винаги, когато се печели нещо и се говори с хубаво за българския футбол, е добре. Но не виждам положителни дни за нашия футбол, защото ние не вадим играчи за Топ 5 първенствата на Европа. Изключвам Илия Груев, който не е възпитаник на българската футболна школа, а на немската. Нашите футболисти се състезват с променлив успех. Кирил Десподов, Филип Кръстев и Лукас Петков що-годе държат някакво ниво. Но моята надежда за развитие е диаспората, която имаме в чужбина. В Англия, Франция, Германия, Испания – по тези места има много българи. Евентуално тези момчета да получават шансове и да играят за нашия национален отбор. По подобие на Косово или на Кабо Верде. Но у нас учим нашите играчи да пречат, а не ги учим да създават. Това е проблемът ние не създаваме играчи.
Два въпроса и за Световното – кой може да спечели според Вас?
– Аз имам два фаворита – България не участва, Италия – също. Традицонните отбори фаворти са Франция, Бразилия, Испания. Те създават най-много играчи, тези школи пращат състезатели по целия свят. Някой от тези.
Какво значи Световно в Северна Америка?
– Аз имам прекрасни впечатления оттам. Хората навсякъде се държаха добре с нас, уважаваха ни и искаха да се чувстваме добре. Американските зрители се радват, че при тях се случва такова събитие. За тях е голям празник. Обгрижват всеки, който иска се докосне до техния спортен живот. Жалко е, че български футболисти няма да го видят и усетят.
Няма коментари.