Бурната раздяла с Португалия няма да заличи великата история на Роналдо

Кристиано Роналдо обяви в четвъртък, че спира да играе за националния отбор на Португалия, след като в продължение на 23 години носеше екипа на страната си. Нападателят се оттегля на 41 години с три трофея, 234 мача и 146 гола, като никой друг футболист няма повече участия и попадения за мъжки национален отбор.

През тези години Роналдо даде на португалските привърженици много поводи за радост, преживя с тях тежки загуби и помогна на страната да спечели първите си големи титли. За мнозина той беше любимият футболист още от детството им, а днес същите хора водят собствените си деца на стадиона, за да го гледат.

На мачовете на Португалия тази обич се вижда навсякъде – по фланелките с неговото име и номер „7“, по скандиранията и по децата, които копират начина му на празнуване. Когато се появи на терена, хората вдигат телефоните си, за да го снимат, а познатото „Siuuu“ се чува и далеч извън стадионите и границите на родината му.

Светът опозна Роналдо най-вече заради успехите му в клубния футбол и деветте години в Реал Мадрид, но победите с Португалия имат специално място в кариерата му. Преди него страната беше дала на футбола звезди като Еузебио и Луиш Фиго и беше завършила трета на Световното първенство през 1966-а година, но все още нямаше голям трофей.

С Роналдо португалците станаха европейски шампиони през 2016-а година, а през 2019-а и 2025-а година спечелиха и Лигата на нациите. Докато той беше част от отбора, Португалия игра на шест поредни световни и шест поредни европейски първенства, а преди дебюта му имаше само по три участия в двата турнира.

За тези успехи помогнаха много силни футболисти, сред които Жоао Моутиньо, Бруно Фернандеш, Бернардо Силва и Рубен Диаш, както и школите, които ги подготвиха за големия футбол. През годините съотборниците на Роналдо се сменяха, но той оставаше човекът, от когото най-често се очакваше да вкара, когато трябва. Така беше и в баража срещу Швеция за Световното първенство през 2014-а година, когато негов гол донесе победата с 1:0 в първата среща в Лисабон. В реванша Златан Ибрахимович отбеляза два пъти и даде надежда на шведите, но Роналдо вкара три гола, Португалия спечели с 3:2 и се класира за турнира в Бразилия.

Този сблъсък остана сред най-силните му мачове за националния отбор, но далеч не беше единственият случай, в който головете му осигуряваха участие на голямо първенство. В квалификациите за Мондиал 2018 той вкара 15 пъти в девет срещи, по пътя към Евро 2020 отбеляза 11 гола в шест мача, а за Евро 2024 добави още 10 в девет двубоя.

BREAKING: Fans have voted Cristiano Ronaldo’s free-kick against Spain at the 2018 World Cup as the greatest free-kick in World Cup history. https://t.co/1gUkRhbZC8

— Kalshi EPL (@KalshiEPL) November 5, 2026

На Световното първенство през 2018-а година Роналдо отново показа колко важен е за Португалия, като отбеляза и трите гола при равенството 3:3 срещу Испания. Последното попадение дойде от пряк свободен удар във вратата на Давид де Хеа и спаси отбора от загуба в един от най-запомнящите се мачове на турнира.

Година по-късно той вкара още един хеттрик, този път за победата с 3:1 над Швейцария на полуфинала в първото издание на Лигата на нациите. След това Португалия победи Нидерландия във финала, а през 2025-а година спечели трофея отново, като 40-годишният Роналдо отбеляза за 2:2 срещу Испания, преди двубоят да бъде решен с дузпи.

Най-скъпа за него и за португалските привърженици обаче вероятно остава европейската титла от 2016-а година, дошла след дълго чакане и болезнени разочарования. Дванадесет години по-рано младият Роналдо плачеше след загубения финал срещу Гърция в Лисабон, а във Франция получи нов шанс да спечели трофея.

Преди финала той помогна на Португалия да излезе от групата с два гола и асистенция при равенството 3:3 срещу Унгария, а на полуфинала откри резултата с глава срещу Уелс. В решаващия мач с Франция обаче получи контузия и напусна със сълзи още в 25-ата минута, докато съотборниците му трябваше да продължат борбата без него.

Роналдо остана край тъчлинията, откъдето подвикваше, даваше указания и окуражаваше останалите, преживявайки всяка атака така, сякаш все още беше на терена. Когато Португалия спечели, той най-после вдигна трофея, за който мечтаеше от години, а сълзите този път бяха от щастие.

Точно с такива моменти привържениците ще помнят годините му в националния отбор, въпреки че раздялата дойде след трудни месеци и напрежение около мястото му в състава. Въпросът дали Роналдо трябва да започва всеки мач се обсъждаше все по-често, особено когато Португалия разполагаше с по-млади нападатели, които чакаха своя шанс.

Още на Мондиал 2022 Фернандо Сантош го остави на пейката за осминафинала срещу Швейцария, а Гонсало Рамош зае мястото му и отбеляза три гола при победата с 6:1. Този мач показа, че отборът може да печели убедително и без голямата си звезда, както и че титулярното място на капитана вече не изглежда толкова сигурно.

Роналдо обаче продължи да бележи и между 2022-а и 2026-а година вкара още 28 гола за Португалия, с което даде достатъчно поводи да се защитава решението да остане в отбора. Въпреки това играта му продължи да носи критики, а трите попадения на Мондиал 2026 не бяха достатъчни, за да промени мнението на хората, които очакваха повече от него.

След като Португалия не оправда очакванията на Световното първенство, все по-често се говореше дали не е време по-младите нападатели да получат по-голяма роля. Назначаването на Жорже Жезуш създаде очаквания, че Роналдо ще остане титуляр заради съвместната им работа в Ал Насър, но скоро между двамата се появи напрежение.

Капитанът започна като титуляр срещу Уелс, но в следващия мач с Норвегия остана на пейката и не влезе в игра, след което напусна лагера на националния отбор. Последва дисциплинарна санкция, а случилото се помрачи последните му седмици като португалски национал и остави усещането, че подобна кариера заслужава по-хубав край.

В същото време Рамош отбеляза три гола в три срещи и показа, че Португалия има на кого да разчита в атака и след оттеглянето на дългогодишния си капитан. Раздяла веднага след Световното първенство вероятно щеше да свали част от напрежението, но за Роналдо очевидно беше трудно да спре, докато все още вярваше, че може да помага.

Желанието му да играе, да вкарва и да печели го държеше на терена толкова дълго, а през по-голямата част от кариерата му именно то го правеше толкова труден за спиране. Затова неприятните събития около оттеглянето му няма да променят онова, което постигна с Португалия, нито радостта, която донесе на хората през тези 23 години.

С оттеглянето на Роналдо приключва и времето, в което можехме да гледаме него и Лионел Меси с националните им фланелки, след като аржентинецът също се сбогува със своя отбор. Раздялата на Меси беше доста по-различна, но тази тема вече е обсъждана безброй пъти и сравненията могат да останат настрана. Днес е денят на Роналдо и на забележителния път, който извървя, за да се превърне в символ на Португалия.

Всичко започна в скромния му дом на Мадейра, където делеше стая с тримата си по-големи братя и сестри, преди на 12 години да замине за школата на Спортинг Лисабон. Момчето, което тогава напусна семейството си, за да преследва мечтата да стане футболист, стигна до най-големите стадиони и се превърна в човек, познат по целия свят.

Когато обяви, че се оттегля от националния отбор, Роналдо си спомни точно за това начало и благодари за възможността да извърви целия този път с екипа на Португалия.

„Благодаря ви, че ми позволихте да изживея една мечта, която започна, когато бях още малко момче на Мадейра и тичах след футболната топка. Тръгвам си с високо вдигната глава. Горд съм с пътя, който извървях, и знам, че дадох всичко от себе си за Португалия“.

На родния му остров вече има негов музей, а летището носи името му, но за привържениците най-важни ще останат спомените от мачовете, които са гледали и преживели заедно с него. Роналдо вече няма да излиза с националната фланелка, но децата с номер „7“ на гърба ще продължат да играят и да празнуват така, както са научили от него.

Използвана информация: Тим Спайърс, The Athletic