Ботев Враца изпълни четири цели

Лятната подготовка на Ботев Враца е преполовена и дотук отборът изпълни четирите от трансферните си цели. А именно да задържи трима ключови играчи – Марин Орлинов, Иван Горанов и Сейни Сенянг, и да привлече заместник на Мичи Нтело на върха на атаката в лицето на Преслав Боруков.

Ако има обаче нещо притеснително, то е свързано с напускането на Радослав Цонев и Тамиму Уору. Донякъде и с Кристиян Малинов, но след като той получи контузия в края на миналото първенство, сам избра да поеме по друг път.

Иначе за Ботев бе от фундаментално значение да убеди Марин, Иван и Сейни да останат под Врачанска планина. Защото през изминалата пролет те бяха сред лидерите на тима и имат огромна заслуга да го превърнат във фактор в групата на майсторите и за първи път от седем години да запише такова високо класиране.

Орлинов например, след като дойде в Ботев, сграбчи шанса си и след първия полусезон в елита се превърна в един от най-добрите вратари. Затова новият договор, който парафира, би следвало да се отчете като сериозна инвестиция на клуба.

Бившият национал Горанов и Сенянг пък се справят еднакво добре като леви бекове, леви халф-халфове и леви външни полузащитници. Когато двамата са заедно на терена, те превръщат левия фланг на врачани в един от най-опасните у нас.

Стигаме и до дошлия Боруков. Пред него предизвикателствата са две – да заместни пълноценно Нтело и да върне доброто си име по родните терени. Преслав явно е имал проблеми през последните три сезона в Маритимо, щом е записал общо 33 мача във Втора лига на Португалия, в които има едва 2 вкарани гола.

Тук обаче е важно да се отбележи, че силата на тарана не е в завършващия удар. Той не е вкарвал повече от 6 гола в едно първенство, когато носеше екипите на Локомотив Пловдив и Арда, но има други качества, с които може да е полезен.

Боруков разполага с внушителна физическа мощ и агресиия. Те му дават възможност да печели единоборства по земя и въздух, да отваря пространства за другите в атака и да създава ситуации за тях. Преслав ще е активен и във високата преса.

За него остава само бързо да се адаптира към новата обстановка и да е готов за старта на новата кампания, тъй като тренира с Ботев едва от три дни. Причината за закъснението му е договора, който имаше с бившия си клуб до 30 юни. Преслав трябваше да го изпълни, тъй като в противен случай щеше да изгуби пари, които имаше да получава.

Що се отнася до Цонев и Уору, напускането им е голяма загуба за Ботев, но с оглед на обстоятелствата те нямаше как да продължат престоя си в тима.

Радослав поиска увеличение на заплатата, което Ботев не можеше да си позволи, за да не нарушава вътрешните си правила на финансовата дисциплина. За универсалният Уору пък, който може да играе на всеки пост в защита, Ботев нямаше как да откаже на ЦСКА. И заради доброто сътрудничество между двата клуба, и заради това, че армейците ще подсилят Ботев с четирима свои футболисти.

Двама от тях – Санянг и надеждният Абдула Кичуков, вече пристигнаха. Казано по друг начин, ако Ботев се беше заинатил за национала на Бенин, трябваше да забрави за попълнения от „Армията“.

Без Ради Цонев пък има опасност да падне креативността и импровизацията в средната линия на Ботев. Колкото и Антоан Стоянов, Мартин Смоленски, Хосе Гайехос и по-опитният Илия Юруков да полагат усилия. Все пак Цонев беше сред най-добрите подавачи в България и имаше основен принос при изграждането на атаките с погледа си върху играта, перфектната техника и изкусните подавания.

Ради бе сред тези, които са способни да разбият противниковата отбрана само с едно отиграване или докосване. Беше и силен при центриранията, включително от статични положения.

Ботев трябва да помисли и за типичен десен бек, след като Уору вече го няма. Там в летните проверки Тодор Симов налага Владислав Найденов, но неговата сила е по-напред по десния фланг или като десен халф-бек при схема с трима защитници.