В сряда вечерта отборът на Ботев Пловдив не просто надделя в ожесточена битка с най-добрия у нас през последните тринадесет години.
И не просто излезе краен победител във втория от трите си директни мача с Лудогорец за трофея.
Ботев не само заслужено вдигна и Купата на България, която е четвърта за него в славната му история.
Най-важното в този мач и това, с което той ще бъде запомнен, е, че Ботев Пловдив спечели финала като голям отбор и изнесе футболен урок на класния си опонент. Нещо, което напълно се припокрива с ДНК-то на „канарчетата“, които винаги са олицетворение на съдържателен футбол, победи и триумфи.
В продукцията на „жълто-черните“ на хлъзгавия терен на Националния ни стадион в сряда имаше толково спортно-технически достойнства, че да се чуди човек кое от тях да изтъкне първо.
Смятам обаче, че е редно да започнем с Душан Керкез, който показа какво огромно значение има за даден клуб основната му фигура да бъде треньора.
Керкез получи пълен картбланш и свобода на действие от ръководството, когато стъпи на „Христо Ботев“ на 4 септември миналата година, и само за 8 месеца донесе трофей на клуба, а като цяло перфектна работа, която свърши, му осигури и нов договор.
Срещу Лудогорец босненският специалист за пореден път се изяви като страхотен стратег и подготви печеливша стратегия, и за играчите остана само да следват плана и да изпълнят поставените задачи, което на практика се случи.
Важно е също да се отбележи желанието и волята на ботевци, демонстрирания колективен дух, дисциплина и организация на играта, както и тяхната смелост и характер.
В средата на терена движенията на „жълто-черните“ бяха правилни, те мислеха бързо и бързо си подаваха топката, като търсеха дълбочина в атака, а в дефанзивен план Ботев също се справи – футболистите се стремяха да поддържат линиите максимално близо една до друга, за да оставят минимални пространства за противниците.
Ботев разполагаше и с един лидер в лицето на Ивелин Попов, но неговите съотборници също му помагаха да разкрие в пълна степен всичко, което може. А Попето може много и освен безспорните си футболни и лидерски качества, е и отговорен, с което е спечелил уважението на другите край него.
Не на последно място трябва да се отчете и ефективността на Ботев в завършващата фаза, което е от огромно значение за един такъв финален двубой. „Канарчетата“ превърнаха в голове почти всички положения, които създадоха, а още по-хубаво е, че и трите им гола бяха красиви и изработени.
При късото изпълнение на корнер за първия положението явно е тренирано много пъти, тъй като Антоан Конте знаеше къде да потърси топката след центрирането на Попов и успя да я насочи в мрежата с удар с глава за учебник.
За 2:1 пък Джеймс Ето’о улучи точния момент и разсече защитата на разградчани с фамозен пас по земя, намирайки с швейцарска точност устремилия се на скорост Мартин Секулич, а при третото попадение след отнетата топка в половината на Ботев Мохамед Брахими се изстреля като ракета по левия фланг и след като не остави шансове на бранителите със скоростта си, поднесе топката на тепсия на Уме Емануел.
Ако трябва обаче да обобщим, Ботев категорично показа, че има играчи, треньор и отбор, с които да се завърне и по върховете на родния футбол и затова очакванията от днес към тима стават по-големи за следващия сезон.
Оттук нататък на Керкез му предстои да надгражда и да избере подходящи попълнения през лятото, за да повиши още вътрешната конкуренция и да вдигне отборното ниво.
Защото останалите в България вече ще гледат с друго око на Ботев и пред неговите футболисти стои огромното предизвикателство играта и резултатите им през другото първенство да са адекватни на харизмата, успехите и традициите на Ботев, изградени от поколения негови играчи.
Към тях вече се присъединиха Хидайет Ханкич, Николай Минков, Йонас Там, Антоан Конте, Константинос Балоянис, Джонатан Перера, Джеймс Ето’о, Уме Емануел, Ивелин Попов, Мохамед Брахими, Мартин Секулич, Ехие Укаки, Атанас Чернев и Янис Карабельов.
Няма коментари.