Бижуто на Лудогорец не блести така ярко

Лудогорец допусна само две грешки до момента през кампанията и е близо до върха. Това означава, че преследва упорито единствената си цел – да се бори да си върне шампионската титла. Но, за да продължат „орлите“ да са в битката за златото, те трябва да се подобрят значително в спортно-техническо отношение. 

Защото въпреки победите е очевидно, че Лудогорец Разград не печели по категоричен начин и не е доминиращ през цялото време на мачовете. Така както го правеше по време на тоталната си хегемония у нас, донесла му рекордните 14 титли поред.

Една от причините играта на разградчани да не върви гладко и те да убеждават с футбола, който практикуват и който им прилича, е свързана със състоянието на Петър Станич.

Лидерът на отбора е далеч от най-добрите си дни на терена и това се отразява върху качеството на продукциите на Лудогорец. Станич закъсня с подготовката, а след това бе съхранен в контролите заради преговорите в напреднала фаза за трансфер в Олимпиакос.

След като до сделка с гърците така и не се стигна, сърбинът бе спряган и за други чужди клубове, включително eлитни френски.

В крайна сметка Петър остана на „Хювефарма Арена“, но шумотевицата около него и провалената възможност да заиграе в по-силно първенство и да получава в пъти по-голяма заплата няма как да не е разклатила психиката му.

Тъй като едно е мислите ти два месеца да са свързани с едно друго място и настройката ти да е там да продължиш да се развиваш, а накрая да останеш в същия клуб и да се налага бързо да забравиш несбъдната си мечта, за да продължиш отново да даваш най-доброто, на което си способен.

Станич със сигурност полага неимоверни усилия да си върне оптималната форма и да е зареден със същата амбиция и енергия да е човека-отбор в Лудогорец. На този етап това още не се получава. Цифрите са безмилостни – ако през миналия сезон Петър вкара 9 гола и даде 10 асистенции в 34 мача в първенството, сега в първите си 7 срещи е без попадение и голов пас. 

Нещо непривично и абсолютно неприемливо за играч с такива безспорни качества и умения. Отделно в три от двубоите Станич игра само през първите полувремена, в един мач изобщо не попадна в групата, а в последния със Септември остана през цялото време на пейката. 

Петър Станич обаче може много във футбола и затова е трудно да си представим, че ще свири още дълго втора цигулка. По-вероятното е, след като направи „втора подготовка“ през паузата в шампионата, да укрепне още физически и постепенно да се превърне отново в познатата основна фигура на Лудогорец. Тази, които има голямо влияние върху изграждането на атаките и техния завършек.

А и сърбинът би трябвало да има огромен стимул да стане за първи път шампион с Лудогорец. 

Докато Петър обаче търси себе си, добрата новина за разградчани е, че другите трима възлови изълнители, които имат активно участие при правенето на играта и спирането на атаките в зародиш на съперниците, се справят.

Ивайло Чочев тежи на мястото си, както винаги е било, откакто е в Лудогорец. Той е полезен и в двете фази, и вкарва дежурните си голове.

Другите двама също преодоляха трудности, за да останат ключови играчи на тима. По-тежко беше за Агибу Камара. Полузащитникът повече от осем месеца бе извън представителния тим заради контузия, но вече се доближава до най-доброто си състояние. 

Гвинеецът участва 9 от 10-те мача през настоящото първенство, като в осем от тях попадна в стартовия състав. Срещу Септември Агибу реализира второто попадение, което осигури трите точки на Лудогорец.

Направилият фурор на Световното с Кабо Верде Дерой Дуарте пък получи заслужена по-дълга почивка. Впоследствие трябваше да навакса изоставането в подготовката и след като в три срещи влезе на смяна, в последвалите четири вече не излезе от 11-те.