Загубата с 0:3 от Славия постави Берое в най-критичната ситуация от началото на този сезон. Заралии вече след втори пореден кръг остават в зоната на директно изпадащите и песимизмът, че са способни на чудо, навлиза като доминиращо настроение сред техните фенове.
Сривът в Берое започна още от 29 септември миналата година, когато отборът спечели за последно в елита с 1:0 над Добруджа.
Впоследствие бавно, но сигурно беройци започнаха да се свличат надолу, за да запишат към днешна дата втората най-лоша серия в групата на майсторите. Берое има 15 поредни мача без победа – 6 равенства и 9 загуби, като с по-слаби показатели в това отношение е единствено опашкарят Монтана.
На този етап завръщането на Хосу Урибе също няма ефект, колкото и големи усилия да полага специалистът. Не може да му се отрече, че след като проведе зимна подготовка и направи селекция според възможностите на клуба, той подобри отборната игра в дефанзивен план.
В лицето пък на Хауме Валенс Кардел бе привлечен и стойностен вратар, но това се оказва твърде малко, за да прави Берое най-важното – да побеждава.
Поражението от „белите“ го потвърди и ценните точки срещу Ботев в Пловдив, срещу Арда у дома и във Враца останаха на заден план. Както и съдържателната продукция на терена на шампиона, когато Берое се пропука накрая и остана незаслужено с празни ръце.
Тъжната истина е, че Берое обаче изпитва огромни трудности при изграждането на атаките, създаването на головия положения и вкарването на голове. Неслучайно има само едно попадение напролет, реализирано от Алберто Салидо, за който обаче се знаеше, че ще бъде продаден и отборът трябва да се научи да играе и без него.
Неприятно е също, че Берое няма лидери в средата на терена и предни позиции. Такива не са нито Франсиско Варела, нито Кайо Лопеш, нито Уесли Дуал. Да не говорим за Исмаел Ферер и Хуанка Пинеда, към които очакванията бяха големи.
Отделно пък нападателите Нене, Емир Кухиня, Йесид Валбуена и Факундо Аларкон сякаш гледат мачовете отблизо, но последните двама получават и малко перспективни пасове, и шансовете им за изява в завършващата фаза са лимитирани.
Може ли Берое все пак да стигне до подвиг и да се спаси? Това е основният въпрос, който си задават истинските беройци и на който много от тях сега най-вероятно няма да отговорят положително. Все пак не е редно да обричаме толкова рано Берое на гибел, след като остават цели 13 мача, в два от които тимът ще срещне пряк конкурент за оцеляване – Добруджа, а в по един другите два Септември и Спартак Варна.
Сблъсъкът в Монтана от редовния сезон също е от изключително значение, тъй като според естетите монтанци са сигурен първи изпадащ и Берое не може да си позволи грешна стъпка срещу него. За да съхрани обаче Берое шансовете си за спасение до последно полузащитниците и атакуващите футболисти трябва или да надминат себе си, или най-малкото да покажат, че могат да се справят по-добре и да носят победи на клуба.
Защото именно те са основните длъжници на отбора през пролетния полусезон, а не защитата, която с изключение на последния двубой се справя прилично.
Но каквото и да бъде класирането на тима в края на кампанията, моето лично мнение е, че Стара Загора трябва да направи всичко по силите си да си върне Берое. Да си го върне всяка цена, тъй като моделът „Ернан Банато“ не само меко казано е противоречив, но и в много отношения не е сполучлив. С Банато начело трети сезон, Берое бе сигурен за мястото си в елита само през втория, след като през първия се спаси с плейоф, а в настоящия също ще трепери до последно.
Когато обаче става въпрос за клуб със славни традиции, история и име като Берое, приказки от рода на „Никой не иска да дава пари на куба“ не вървят. Няма начин да няма начин, стига местната власт, общественост, ветерани и съмишленици да се обединени и да гледат в една посока. Щом далеч по-малки отбори са показали, че може да се прекъсне всяко некадърно управление и да се изправят на крака, какво остава за велик клуб като Берое.
Няма коментари.