Белингам вече не е просто звезда, а „мозъкът“ зад английската машина

Англия разгроми Хърватия със 7:0 като гост в Лигата на нациите и нанесе най-тежката загуба в историята на съперника си. Отборът на Томас Тухел реши мача още преди почивката с четири безответни гола, а през второто полувреме довърши започнатото. В основата на убедителния успех беше Джуд Белингам, който завърши с попадение и три асистенции.

Последната от тях дойде в момент, когато всичко отдавна беше ясно. Англия водеше с шест гола, но Белингам продължаваше да търси топката. Върна се дълбоко в собствената си половина, огледа терена и с дълъг пас намери Морган Роджърс зад хърватската защита. Секунди по-късно резултатът стана 7:0.

Белингам остана далеч от празнуващия си съотборник, разперил ръце. Беше сложил край на една почти съвършена вечер. За последно английски полузащитник бе участвал пряко в четири попадения в един мач през 1993-а година, когато Дейвид Плат блесна при победата с 6:0 над Сан Марино.

Но числата разказват само част от историята. В Риека Белингам беше навсякъде – връщаше се за топката, задаваше темпото, извеждаше съотборниците си и нахлуваше в наказателното поле. Играеше с увереността на човек, който знае какво ще направи още преди да получи подаването.

Белингам вече има 59 срещи и 14 гола за Англия, а ще навърши 24 години едва следващото лято. На Световното първенство отбеляза седем попадения, като повече имаха само Лионел Меси (8) и Килиан Мбапе (10). Срещу Хърватия отново показа, че може да бъде еднакво опасен и когато завършва атаките, и когато ги подготвя.

Още в осмата минута негово подаване изведе Хари Кейн за първия гол. След това Белингам се озова на точното място, за да засече върнатата от Антъни Гордън топка и да удвои преднината. Последваха асистенциите за Букайо Сака и Роджърс. Попадението на звездата на Реал Мадрид беше осмо за него в последните 11 мача за националния отбор, а показателно за развитието му е, че в предишните 48 беше вкарал шест. Все по-често именно той се появява там, където Англия има нужда от решаващо действие.

Огромна беше разликата и с „десетката“ на Хърватия – легендата Лука Модрич. Великият полузащитник преживя една от най-унизителните си вечери, в която рядко успяваше да повлияе на играта. Срещу него бившият му съотборник на „Сантиаго Бернабеу“ изглеждаше неудържим. Белингам подаваше точно, движеше се непрекъснато и не даваше време на съперниците да си поемат въздух.

Разбира се, имаше и кой да му помогне. Алекс Скот започна за първи път като титуляр, а до него беше познатият му от младежкия национален отбор Елиът Андерсън.

Alex Scott making his mark on his first England start #ThreeLions | @eonenergyuk pic.twitter.com/pspz6dYOho

— England (@England) October 4, 2026

В атака Кейн, Сака, Гордън и Белингам се намираха с лекота. Четиримата постоянно търсеха свободните пространства и всеки от тях вкара още преди почивката. Хърватската защита просто не успяваше да ги спре.

Това беше смела и освободена Англия, далеч от предпазливия отбор, който отпадна срещу Аржентина на полуфинала на Световното първенство.

„Движенията в предни позиции са на най-високо ниво. Това е отборно усилие, но четиримата в атака изглеждат много опасни. За първи път тази група играеше заедно по този начин“, заяви Томас Тухел.

Попитан дали това е най-добрият мач на Англия под негово ръководство, селекционерът отговори: „Да, мисля, че да. Цялостно, пълноценно представяне“.

А головете можеха да бъдат и повече. Белингам пропусна чисто положение след почивката, а Гордън имаше достатъчно възможности да оформи хеттрик още преди да се разпише шест минути преди края на първото полувреме. Хърватия записа историческа загуба и все пак се размина с още по-голям разгром.

„От първата минута Англия превъзхождаше съперника във всяко отношение. Бяха по-бързи, по-агресивни. Просто бяха по-добри“, призна селекционерът на Хърватия Славен Билич.

За Белингам тази вечер имаше значение и отвъд головете. Само преди година той остана извън състава, но сега изглежда като футболиста, който най-добре показва каква Англия иска да изгради Тухел – с много движение, борба за всяка топка и смелост в атака.

„Ако стоиш на едно място, е все едно да си върху ескалатор. Трябва да се развиваш и да се стремиш към следващото ниво. Направихме някои корекции, гласувахме доверие на играчите и те са група, на която може да се разчита. Беше впечатляващо“, допълни германецът.

Белингам очевидно няма намерение да стои на едно място. Все по-често той поема отговорността да поведе отбора, да поиска топката и да измисли следващата атака. След смяната на Кейн носеше капитанската лента през последните 20 минути – картина, която лесно може да се превърне в обичайна за Англия през следващите години.

Дори младите хърватски фенове по трибуните скандираха името му още на загрявката. Той ги поздрави, преди да се прибере в съблекалнята. После излезе на терена и направи вечерта тежка за отбора им, но незабравима за всеки, който обича футбола.

А онзи последен пас към Роджърс показа най-добре какво го движи. При шест гола преднина Белингам още търсеше седмия… и го намери.