ЦСКА нанесе второ поредно кроше на бившия шампион Лудогорец. „Червените“ пратиха в нокдаун „зелените“ и в шампионата с победа 1:0, след като преди броени дни ги отстраниха за Sesame Купа на България. Определено тенденцията говори следното: „армейците“ вървят нагоре, „орлите“ се сриват главоломно. Плейофните кръгове в Първа лига доказват последните капки сили на доскорошния хегемон в този му вид. Лудогорец просто не е това, което беше. И макар да не бива да бъде жален, то победата на ЦСКА със само гол разлика не изглежда толкова блестяща, за колкото я смятат най-оптимистичните фенове в „червените“ редици.
Лудогорец е в свободно падане и можеше да си тръгне и с по-изразителен резултат от Националния стадион в неделя. „Зелените“ допуснаха ранно изоставане и дори не успяха да уцелят вратата на Фьодор Лапоухов в 80-те минути, в които бяха догонващи след гола на Мохамед Брахими. Защитата на ЦСКА си свърши отлично работата, подпомагана и от енергичната халфова линия в лицето на Бруно Жордао, Макс Ебонг и Джеймс Ето’о. Най-предната линия в състава на Христо Янев до голяма степен изневери. Въпреки че звучи неприятно, на фона на успеха над Лудогорец, с който ЦСКА се закачи в борбата за медалите.
Завършващата фаза куца
С просто око личи, че ЦСКА не успява да завършва положенията, които създава. В немалко мачове тези ситуации не бяха и много, като отново бяха пропилявани с лека ръка. Ротирането между Йоанис Питас и Леандро Годой на върха на атаката носи мними резултати, но никой от двамата не гарантира солиден брой голове в дълъг шампионатен цикъл. Питас е вече година и половина в Борисовата градина, а в този период се разбра едно – не може сам да води атаката на отбора. Кипърецът е изключително полезен със своята комбинативност, пресиращи действия и бързина. Липсата на физика и присъствие в наказателното поле не могат да бъдат компенсирани. Питас е добър футболист и има място в ЦСКА. Но за негово нещастие, по нашите ширини се играе специфичен тип футбол, а за него Йоанис се нуждае от физически здрав партньор. Годой не е типичният таран, макар че двамата показаха добро взаимодействие през есента. Кошмара е и по-добрият реализатор измежду двамата със своите 13 шампионатни гола. И аржентинецът обаче не успява да даде онова значително присъствие в центъра на „червената“ атака. Не на последно място трябва да се отбележи и ролята на крилата в оползотворяването на атаките. Брахими свърши своята работа срещу Лудогорец, но зимните попълнения Лео Перейра и Алехандро Пиедраита нямат гол вече от по над месец.
Статистиката е красноречива – не падат голове
Последната международна пауза се оказа спирачка за головете на ЦСКА. Оттогава „армейците“ са изиграли седем мача (пет за шампионат, два за купата). Само в два от тези сблъсъци играчите на Христо Янев са съумели да вкарат повече от един гол. „Червените“ отбелязаха на три пъти току след националната пауза. Тогава бе надвит Берое в Стара Загора, а по-коментираното след мача бе съдийските грешки и ръката на Адриан Лапеня. Самият Лапеня бе изключително колеблив в двубоя и като по чудо не подари гол на старозагорци. Вторият мач, в който ЦСКА отбеляза повече от един гол, бе полуфиналът за Купата с Лудогорец (2:1). Парадоксът е, че именно Питас и Годой вкараха в мрежата на все по-яловите разградчани. Годой стартира като титуляр, а Питас влезе от пейката и раздвижи сериозно играта на своите.
Статистиката сочи, че ЦСКА е с най-слабото нападение в топ 4. Единствени „червените“ не са минали кота 50 вкарани попадения в шампионата.
Няма коментари.