Изминалият уикенд може би се очакваше, че ще внесе още малко яснота около въпроса кой ще спечели Висшата лига през този сезон. Арсенал сякаш беше напълно логично да направи още една важна крачка в тази посока срещу Борнемут у дома, докато Манчестър Сити имаше потенциално хлъзгава визита на Челси в Лондон. Колко обаче различна се оказа действителността от очакванията.
Сити на Пеп Гуардиола показаха, че не са се предали по никакъв начин в борбата за първото място и след три бързи гола през втората част свършиха своето. Ден по-рано пък Арсенал за пореден път през календарната година изглеждаше плашлив и неуверен срещу Борнемут у дома, като хората на Микел Артета в крайна сметка допуснаха поражение с 1:2. Така разликата вместо да бъде 12 точки преди началото на мача на конкурентите от Манчестър, накрая на уикенда тя е само 6. А в края на тази седмица двата се изправят един срещу друг на „Етихад“.
„Артилеристите“ предизвикаха най-големите страхове на своите привърженици с едно откровено ялово представяне, абсолютно неотговарящо на шампионските амбиции. И сякаш това съвсем не беше изненада. Воденият от Артета отбор за пореден път действаше с основната идея да не допуска грешки и да бъде предпазлив, отколкото да притисне и в крайна сметка преодолее своя средняшки съперник. Най-лошото за домакиниите беше, че всъщност именно Борнемут изглеждаше като отбора, който е дошъл да се бори за титлата. В играта на играчите на Андони Ирайола имаше цел, агресия, смелост, решителност, както и необходимата класа. При Арсенал липсваше всеки един от тези компоненти.
Няма как и да не се погледне на първо място към мениджъра Микел Артета в подобни ситуации, който през този сезон действа с пълна прагматичност. И досега тя наистина работеше, но от 2-3 месеца насам пропукванията са видни и те носят грешки прекалено често. А исторически април е месецът, в който Арсенал при Артета буквално се разпада на съставните си части.
Предстои съдбоносен мач с Манчестър Сити навън. Няма какво да се лъжем – загуба тук може да е последният пирон в ковчега на надеждите на Арсенал за титла. Този дуел обаче предоставя и златна възможност да се затворят устите на критиците. За целта е нужен друг Арсенал – по-смел, по-решителен, по-агресивен, по-жаден за победа. Това е седмицата, в която целият 8-месечен труд може да сдобие завършен смисъл и да се даде тласък за последните няколко дуела от сезона. Това също е седмицата, в която Арсенал за поредна година може да даде повод за смазващи подигравки с неспособността си да прояви характер в най-важните моменти.
За феновете на Арсенал ситуацията може и да изглежда отчайваща, изправени пред поредния своеобразен апокалипсис, с така добре познати контури. Ако погледнем от по-позитивна страна, все пак, в предишните случаи през сезона, в които лондончани бяха изправени пред пропастта, образно казано, те намериха себе си и показаха, че има защо да са на тази позиция. Сега това трябва да се повтори отново. Голям резултат в Манчестър може да бележи края на почти 22 години агония в „червената“ част на Северен Лондон. Нищо при Арсенал не се случва лесно – това явно ще е факт и ако се спечели титлата.
Няма коментари.