Иван Вутов остави треньорска следа в Левски, след като прекъсна черна серия от четири години поред без титла, и изведе „сините“ до шампионския връх през 1993 година. Онова злато бе и по-сладко, тъй като бе постигнато с цял отбор сини юноши в състава.
Nostrabet потърси Иван Вутов, за да разбере какво мисли за прекрасната новина за Левски, която Сираков обяви на 24 май. В хода на разговора за очакванията му по какъв път ще тръгне Левски, Иван Вутов казва и какво мисли за бившите си играчи Наско Сираков и Мъри Стоилов, които се очаква отново да бъдат тандем на „Герена“.
Г-н Вутов, как приехте бомбастичната новина за Левски – нов спонсор, който е милиардер, ще строи нов стадион, ще прави силен отбор?
– Прекалено хубаво звучи. Понякога такива хубави неща не се оказват истина, но дай Боже, сега да е такава. Левски заслужава да излезе от батака, в който беше попаднал.
След като рогът на изобилието се изсипе на „Герена“, може ли още следващия сезон Левски да детронира Лудогорец?
– Лошо е, когато нямаш пари, но парите не гарантират успехи във футбола. Важно е да случиш на нови играчи, после те да се напаснат в състава, да се изгради и обиграе отбор, да се направи колектив, структурата в клуба и вътрешната организация да са изрядни, всичко това отнема време.
Ако Левски го постигне и като се има предвид, че Лудогорец през последните години върви надолу в игрово отношение, син златен триумф не е лишен от логика?
– При Лудогорец проблемът е, че се събраха много качествени играчи и се оформи една дълга пейка, защото не може всеки да е на терена. От друга страна обаче, тимът от Разград нямаше реална конкуренция у нас до този момент и набраната инерция му помагаше да реди титла след титла.
Опасявате ли се, че в преследването на високи цели и с наличието на много пари, Левски ще пазарува скъпи футболисти и така рискува да унищожи своите юноши, които бяха налагани през изминалия сезон?
– Има такъв момент. Много сини момчета „проходиха“ при мъжете и ако им обърнат гръб, ще е клубно предателство. От друга страна, в България често идват чужденци, които, едно, че не превъзхождат нашите играчи, и второ, още на втория месец се „претопяват“ и започват да мислят като българи. Казват си: „Вземам тези пари и си тръгвам“.
Левски винаги е успявал със свои кадри и Вие най-добре го знаете.
– Само ще Ви кажа, че когато аз бях треньор на Левски, в състава бяха 8-9 негови юноши и станахме шампиони. Историята помни и други такива примери, които ясно показват, че Левски е силен и винаги е успявал, когато разчита на свои юноши, а не на „прелетни птици“.
Какво бихте казали на публиката на Левски?
– Ако е вярно, че има 20 000 членове на клуба, това е малко за клуб като Левски. Трябва да станат далеч повече, защото зная колко много левскари има в София и България. Членският внос е от значение, дори и при солиден спонсор. Но феновете трябва само да подкрепят клуба, а не да се месят в работата на ръководството. Твърдя го, защото ми стана неприятно, когато през последния сезон привърженици на сини фракции, след като събраха пари за издръжката, започнаха да поставят условия от рода на: Защо играе този, а не онзи? Защо не играем добре? Този докога ще го търпим?
Лесно ли работехте с Наско Сираков преди на „Герена“?
– Не беше лесно, но той е от играчите, които могат сами да решат даден мач с един удар, с едно отиграване. Наско е от онези лидери, които влияят на съотборниците си на терена само с едно подвикване, ако види, че се размотават. Във всеки голям отбор трябва такъв тип футболист.
Сираков ще остане в клуба като президент, в каква посока ще го води, вече с пълна каса?
– Наско е ерудирана личност, с високи амбиции. Такъв беше и като футболист. Хубавото за него е, че в Левски занапред ще се работи професионално, защото досега беше аматьоризъм. Мисля, че Наско ще прави това, което най-добре умее – да е технически директор, който отговаря за селекцията и е плътно зад треньора. Наско знае какво трябва да се направи и къде трябва да се пипне, и не се съмнявам, че заедно с Мъри ще водят Левски нагоре.
Значи сте убеден, че до дни Мъри Стоилов ще се завърне като треньор на Левски, както всички левскари очакват?
– Така ще стане. Ако съм честен обаче, мислех, че Мъри трябваше да превъзмогне своето его и да се върне още миналото лято, за да помага на Наско по време на жестоката криза да укрепи отбора.
Ще успее ли Стоилов още в първия си сезон да постигне нещо значимо?
– Това негово завръщане ще е нож с две остриета, защото вдигна летвата високо през първия си престой на „Герена“ и сега от него ще се очаква да повтори същото. Във футбола обаче няма нищо сигурно, но дори нещата да не се получат веднага, Мъри ще получи огромен кредит на доверие и достатъчно време, за да реализира идеите си. Все пак той ще има подкрепата на Наско Сираков и публиката. Феновете много обичат Мъри. Моуриньо да беше поел Левски, нямаше да го посрещнат така топло, както ще направят с Мъри.
Работили ли сте и с Мъри Стоилов. Какви са впечатленията Ви от него?
– Първо му бях треньор в Хасково и пред очите ми израсна като футболист. Беше двигателят на отбора. Ако той не вкараше гол, нямаше кой да го направи. С Мъри отборът се върна в елита. По-късно се събрахме и за един полусезон в Левски, където също беше на ниво и реализира трансфер във Фенербахче. На Мъри му беше много ясна играта и не съм изненадан, че стана и качествен треньор.
Стоилов две години и половина не е водил клуб. Ръцете може и да го сърбят за работа, но доколко отсъствието от големия футбол може да му се отрази?
– Това е големият въпрос. Две години и половина са дълъг период от време. Футболът се развива динамично, всеки ден трябва да следиш новостите. За мен треньорският занаят е като този на пианиста – трябва да го практикуваш постоянно. Ако пианистът не свири два-три дни на пиано, вече е изгубил техниката на пръстите. Надявам се с Мъри и Левски всичко да бъде наред.
Г-н Вутов, като треньор на Левски обърнахте ЦСКА от 0:2 до 3:2. Това ли Ви бе най-сладката победа със „сините“?
– Най-сладко ми беше, когато пет кръга преди края пихме шампионско в съблекалнята, тъй като вече си бяхме осигурили титлата. Иначе в онзи мач с ЦСКА бях сигурен в обрата, това казах и на момчетата на почивката. Феноменален първи гол с прехвърлящ удар на Пламен Гетов, фантастичен победен гол на Гетов след скрит пас за учебник от аутлинията на Наско Сираков. Тази ситуация я гледах много пъти по европейския видеообмен. Наско даде триковия пас с финес и лекота, беше наистина впечатляващо.
Защо сега в Левски и България няма такива футболисти, като Сираков и Гетов?
– Ако оставим настрана дарбата, която е дадена от Бог, навремето след груповата тренировка, играчите оставаха, за да работят индивидуално, да се усъвършенстват. Сега липсват такива индивидуалности, няма я склонността към импровизацията, няма я романтиката, няма я свободата. Треньорите държат футболистите да се придържат стриктно към това, което са им казали да правят на терена. Ако видят, че някой не спазва указанията и опитва да прави нещо различно, едва ли не ще му одерат кожата.
Няма коментари.