Бившият нападател на Левски Ангел Станков-Гелето празнува днес 70-годишен юбилей. Със „сините“ той е ставал шампион и носител на Купата, а като треньор на тима през пролетта на 1999 година постига 14 победи и едно равенство в 15 мача.
В специално интервю за Nostrabet.com Ангел Станков се връща назад във времето, за да си припомни паметни мигове и победи със синия екип. Той изразява и мнение за очаквания с огромен интерес мач на Левски във Франкфурт.
Г-н Станков, кой Ви запали по футбола?
– Аз като малък живеех в Перник, гледах децата, с които учих, че ходят на тренировки и започнах с тях. Но тогава нямаше подготвителни групи, започнах по-късно, когато бях на 13 години в Металург, и направо играехме с 11 души на терена, не с 6 или с 9 човека, както сега е при най-малките.
Кога заиграхте при мъжете?
– Това се случи в Смолян, където бях две години войник в периода 1972/1974. Играх в зоните и „Б“ група за Родопа, а през 1974 година Данко Роев ме взе в Академик София и дебютирах в елита. Академик тогава беше голям отбор, водещ у нас. С Людмил Горанов на вратата, а Георги Тиханов му бе резерва. В защита бяха Илия Чалев, Стефан Първанов, Борис Ангелов, Лозан Лозанов, а напред тримата национали Милен Горанов, Богомил Симов и Махо Василев.
Кой Ви покани в Левски?
– След Академик две години играх за Бдин Видин във втория ешелон и Людмил Горанов е дошъл да ме гледа. Направил го е един път, два пъти, а никой не ми казва. Чак на третия път ми казаха, че е дошъл за мен. В София аз живеех до стадиона на Левски и от малък съм си левскар, така че нямаше как да откажа, а и отделно в Левски не канят винаги.
Кои са паметните Ви победи с Левски?
– Две от тях над ЦСКА вечно ще помня. При първата с 4:1 изиграх най-силния си мач във Вечното дерби. Подадох за два от головете и вкарах четвъртия. Интересното е, че преди тази среща едва събрахме отбор, тъй като имахме много наказани, контузени и болни играчи. Дори Емо Спасов го върнаха от Спартак Варна по спешност. ЦСКА мислеха, че ще ни бият с лекота, но ние ги сразихме. Йордан Йорданов им вкара два гола, а а Пламен Николов – един.
Две години по-късно, през 1979-а пък, бихме ЦСКА в последния кръг с 2:1 и станахме шампиони. Антон Милков, Мир на праха му, откри с глава в началото на второто полувреме, а в 78-ата минута Тодор Барзов фиксира крайния резултат след страхотен гол, дошъл след прекрасна асистенция на Павел Панов, Бог да го прости.
Какъв отбор бе Левски по Ваше време?
– Това бе една от най-силните формации на „сините“, с изобилие от класни играчи и национали. Със Стефан Стайков и Томас Лафчис на вратата, Пламен Николов, Николай Грънчаров, Иван Тишански и Стефан Аладжов в защита, в средата на терена Тошко Барзов, Йордан Йорданов, Павел Панов, Красимир Борисов, а напред Войн Войнов, Руси Гочев, Емил Спасов и Кирил Миланов, Бог да го прости. През сезон 1978/1979 взехме всички възможни Купи, а като цяло оставихме запомнящи се моменти в историята на клуба.
Играехме добър футбол и бяхме много добре организирани. Иван Вуцов бе възпитан и амбициозен треньор, и успя да изгради силен и мощен Левски, който да практикува европейски футбол. Той първи въведе пакетното придвижване на терена у нас. Аз се радвам, че имах шанса и привилегията да играя за този много силен отбор на Левски.
През есента на 1977 година участвате в двата мача срещу Аякс в турнира за Купата на Европейските шампиони. Какво си спомняте?
– На Аякс им дадохме битка, но изгубихме два пъти с по 1:2. Първо в София, когато счупиха крака на Павел Панов. В Амстердам аз излъгах 4-5 човека и подадох на Киро Миланов за гола ни. Те искаха да остана, водеха някакви разговори с шефовете, но в онези години не ни пускаха да излизаме в чужбина.
Две години по-късно срещу Реал Мадрид не играх заради травма, но те бяха изключителен отбор, с Дел Боске, Камачо, Щилике и Сантилияна в състава. Победиха ни с 1:0 на „Герена“, а после с 2:0 в Мадрид. Държахме се достойно обаче и в двете срещи, а във втората и съдията не ни позволи да стигнем до чудо. Спомням си, че счупиха крака на Бранимир Кочев.
Какво е за Вас Левски?
– Този клуб е най-специалният, той е религия и начин на живот. Аз имах шанса да ме видят, да ме забележат и да им направя впечатление. Да играеш в този голям отбор, се искат манталитет, качество и характер на победител, но човек, като мен, който се трудеше, нямаше как да се откаже така лесно. Тежко беше обаче за тези, които отпадаха от сметките на Левски. Неслучайно много големи футболисти не идваха в този отбор, защото не издържаха на напрежението. В Левски всичко бе различно, начинът на хранене, режимът, дисциплината. Много играчи с качества не можеха да си го позволят, тъй като бяха свикнали с друго в провинцията и затова си оставаха там.
Какви шансове има сега Левски в реванша с Айнтрахт във Франкфурт?
– С оглед на играта ни и равенството в първия мач е нормално да очакваме нещо добро, стига нашите да не се затворят много и да успяват да задържат топката. От 100 топки примерно, не трябва 30-40 топки да се разиграват между двамата централни защитници и вратаря. Ако един отбор го прави, това означава, че Неймар, Мбапе, Меси и Роналдо, тези футболисти ще седят 15 минути да чакат да им подадат топката. Публиката ще ги емне, а милиардите ще секнат. Защото, ако ги лишиш от топки, нарушаваш ритъма им на игра, те почват да „изстиват“, но ако „изстинат“, целият отбор „изстива“.
Хората отиват да гледат футбол, как се разиграва топката, как се създават положения и как се вкарват голове. Левски не бива да допуска и грешки, като тази за гола на немците в София. Като цяло шансовете на Левски са добри и може да направи нещо хубаво в Германия.
Как виждате Левски през този сезон?
– Трябва ни още един играч в средата на терена, който да е от типа на плеймейкър, да е подавач. Асен Митков има качества и бъдеще, но още няма опит и дано грешката срещу Айнтрахт да не му се отрази. Иначе Левски играе приличен и добър футбол. Ники Костов ги настрои, той не е конфликтен, скромен, тих и спокоен човек, интелигентен. Да се надяваме, че ще успее да води Левски нагоре, но това, че нямаме диспечер в средата на терена, пречи. Няма кой да прави играта, макар че Краев се опитва.
Ел Джемили е силен, когато получи свобода на действие. Той има скорост, води добре топката, но и той, и Дарлан, който също е добър играч, не са тези подавачи, от които се нуждаем. За да имаме този играч, който ни трябва, той от 100 топки, 40 трябва да са минали през него и 35 да е отиграл правилно. Да е подал 10 голови паса, 7-8 по двете крила и 2-3 подавания да са зад гърба на защитата, такива, че да го удари нападателя топката и да влезе във вратата. Трудно обаче се намира такъв полузащитник в днешно време и затова Левски трябва да се справя с това, с което разполага.
Мобилният efbet app дава възможност да залагате в спортната платформа на оператора където и да се намирате, стига да имате достъп до интернет връзка. Изтеглете го сега на Андроид или iOS система, или отворете мобилната версия през вашия браузър, за да получите достъп до услугите на бранда.
Достатъчно ли е то, за да се бори за титлата у нас?
– Да, дори смятам, че реалният претендент за титлата този сезон е Левски.
Какво си пожелавате на юбилея?
– Да ми даде Господ здраве в следващите години, за да продължа да гледам как българските деца играят футбол. Ние имаме добри дечица и през 90-те години, когато имаше програми за тяхното развитие и правеха проверки на треньорите. Затова израстваха характери, даваха им нужната основа и след като излизаха в големи отбори в чужбина, се доизграждаха. Така се стигна и до най-големия ни успех на Световното в САЩ през 1994 година. Но по онова време имаше ред и организация в играта и малките бързо получаваха футболния интелект, след като имаше верен подход към тях и се работеше правилно с подрастващите.
Няма коментари.