Българският национален отбор по кикбокс направи същински фурор на Световното първенство в Португалия. Очакванията към това „златно“ поколения са високи, но не само бяха оправдани, а и надминати. Родните бойци завоюваха шест световни титли, три сребърни и десет бронзови медала. Сребро пък грабнаха жените в отборното класиране.
Това е поредно признание за здравата и качествена работа на треньорите по клубовете из цялата страна. Часовете на уморни тренировки, къртовският труд по лагери и тежките режими рано или късно се отплащат. А нашите приемат трудностите с усмивка. Може да не тренират в най-модерните зали на планетата. Повечето са на пълен работен ден и някак смогват да намират време за професионален спорт в натовареното си ежедневие. Не са им отпускани огромни стипендии, каквато практика има в редица други страни. Дори спокойно може да се каже, че са пренебрегвани у нас за сметка на други спортове.
„Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, и ако се наложи да дам живота си за нея, за войнската чест и за славата на бойното знаме!“.
Това гласи част от текста на клетвата, която полагат всички български военнослужещи. Макар и да не са я казали гласно, кикбоксьорите от националния отбор я следват неотлъчно. При тях няма интриги и номера за титулярно място, няма грандомания и „мутреене“, няма го преследването на лична облага. Все привички на спортисти от други дисциплини.
„Златните“ момчета и момичета не успяха да се превърнат в тренд. Не се споделиха хиляди публикации за тях, подобно на шахматистките. Не ме разбирайте погрешно, чест и почитания към отбора ни по шахмат. Но постигнатото от кикбоксьорите на изминалото Световно първенство е не по-малко и също така достойно за уважение. Благодарим ви! Заслужавате много повече!
2023 година неуморно препуска към своя край и отново наближава времето за равносметка. Бойните спортове пак ни накараха да се чувстваме горди. Запази се максимата, че българите сме една от водещите сили на ринга, татамито или тепиха. За нашите силни жени и безкомпромисни мъже в тези дисциплини е въпрос на дълг и чест да се явиш на състезание. Да развееш високо трибагреника и да чуеш химна. Инфлуенсърството и парадирането с материални придобивки са го оставили за други – имат по-важна задача.
И се справят перфектно с нея. Отличен 6.00 за българския кикбокс!
Няма коментари.