В рамките на по-малко от месец и половина ЦСКА изпусна титлата не един, а цели два пъти! В края на април „червените“ не сметнаха за нужно да играят футбол срещу Левски и Лудогорец в София и загубиха 8 точки в борбата за титлата. В събота дойде нов пореден футболен спектакъл от избранниците на Саша Илич и от самия него. „Утре вестниците пъри“, ама ремиксирано. 31-кратните шампиони изпуснаха най-добрия шанс от 2012-а насам за титла. Тогава в последния кръг ЦСКА гостуваше на Лудогорец и загуби мача и титлата. Сега нещата са почти същите, само че годината е 2023-а.
„Червените“ се самоизядоха от страх в домакинството си на ЦСКА 1948 и за пореден път тази година доказаха, че малодушието им е второ аз. В липсата на качества всички сме се убедили отдавна. Примирили сме се. Тъжно, но факт… Със странните решения на старши треньора също. Със още по-странната му тактика да остава гостуващите отбори на ст. „Българска армия“ да си разиграват и да си правят каквото искат също май почваме да свикваме, а?
Играчите отново демонстрираха, че от пълните трибуни ги хваща ужас. Звучи ненормално, но нормалността май отдавна не се е вясвала в Борисовата градина.
Поглеждам към стартовия състав от събота и отново добре позната картинка – 10 чужденци и 1 българин. „Еееее, те в Европа също е пълно с чужденци. Стига с тия българи. Важното е да станем шампиони“. Това бяха само малка част от разговорите преди мача. И е така. Чужденци има навсякъде. С тази разлика, че в ЦСКА открай време се събира само и единствено утайката не само от Европа, но от Африка, от Южна и Централна Америка, от Камбоджа, Нигер, Мали, Индонезия и където още се сетим. Все футболни дестинации с богата история и дълбоко впити в земята футболни корени.
Българинът го е казал отдавна: Не е луд този, който яде баницата, а този, който я реже! В ЦСКА ще продължава да е пълно с некадърни наемници, които грам не ги интересуват фенове, история и емблема, докато има хора, които да ги купуват и да им дават петцифрени заплати в името на евнтуален следващ трансфер и алъш-вериш. В българския футбол хората с парите от дълги години поръчват музиката. Лошото е, че музикалният им вкус е някаква смесица между потна чалга, кючек, Икебаната, Джорджано и Павел и Венци.
Докато гледах с мъка случващото се на терена и се зачудих има ли изобщо смисъл от тази титла? Какво ще промени тя, дори ЦСКА да я вземе? Истината е, че абсолютно нищо няма да се промени. Даже сигурно ще е по-зле, защото еуфорията за пореден път ще замаже грозно хилядите проблеми, които все по-застрашително натежават на крехкия дървесен клон наречен „ЦСКА“. Феновете по родните стадиони и тези на ЦСКА в частност отдавна не ходят (или поне по-голямата част), за да гледат футбол. Това е все едно да ходиш на кино, за да слушаш радио. Просто там такова няма. Мнозинството фенове на ЦСКА ходят само и единствено заради емблемата. Те отдавна не разпознават тези долу като част от свещенните 4 букви. Тук са за сезон-два-три… и след два месеца са забравени. С малки изключения.
Истината е, че докато ЦСКА не започне да работи адеквтно със своята школа, кучетата ще си лаят, а керванът ще си върви. За пръв път стъпих на „Българска армия“ в края на миналия век. Тогава си спомням, че в ЦСКА имаше футболисти като Красимир Чомаков, Методи Деянов, Ивайло Иванов, Галин Иванов, Тодор Кючуков, Емил Кременлиев, Димитър Бербатов, Милен Петков… Няма смисъл да продължавам, наистина. Помня, че тогава тези имена се скандираха, пееха се песни в тяхна чест. Днес обаче, песните на ЦСКА са останали 40 години назад. Още се възпяват хора от ’70-те и ’80-те години на миналия век. Хора, които бащите и дедите ни са гледали на живо. Ние само сме слушали за тях. И продължаваме…
И за финал само искам да кажа, че около река Осъм къщичките за пиленца може и да са достатъчни, но в големия град нещата са коренно различни…
Няма коментари.