Славният ветеран на Спартак Пламен Михов надъха отбора за днешния мач с Лудогорец, като припомни епична победа на „соколите“ на 15 февруари 1981 година на „коритото“. Тогава Спартак изхвърля хегемона у нас ЦСКА от турнира за Купата на Съветската армия, след като го побеждава с 2:1 в осминафинален двубой, и това се превръща в една от най-сладките победи изобщо в историята на Спартак. За тази победа и до ден днешен продължава да се говори и със сигурност винаги ще се говори.
„Сетих се за тази среща, тъй като играхме срещу най-добрия у нас, а денят е близък като дата до днешния, в който Спартак също ще срещне най-силния в България. Връщам се към знаменития ни успех над ЦСКА, за да дам пример, че когато си пределно мотивиран, концентриран и се раздадеш максимално на терена, можеш да спечелиш срещу фаворита. Казано по друг начин – Давид да надделее срещу Голиат“, заяви за Nostrabet Михов.
„Ние също бяхме считани за аутсайдер и коефициентът в българския спортен тотализатор, който бе монополист на хазартния пазар, също е бил висок за наша победа. Но дадохме битка и сериозна съпротива на ЦСКА и успяхме да победим. Пожелавам на моя Спартак днес също да се представи достойно срещу Лудогорец“, допълни Михов.
Ето какво си спомни Пламен Михов от онзи успешен двубой над ЦСКА:
„Още на загрявката в залата, като видях как цесекарите ни гледаха високомерно, казах на Красимир Зафиров: Зафе, да знаеш, тези днес ще ги елиминираме. ЦСКА излезе с всичките си звезди, липсваха само Георги Велинов, Георги Димитров и Пламен Марков. Нормално бе те да имат самочувствие, тъй като преди месеци бяха елиминирали действащия европейски шампион Нотингам, при това с две победи, а впоследствие се бяха класирали за четвъртфинал в турнира за Купата на европейските шампион, в който щяха да се изправят месец по-късно срещу Ливърпул. Ние пък бяхме в „Б“ група и едва ли армейците са допускали, че ще ги затрудним.
Точно това обаче се случи на терена. Срещата започна с такива остри влизания, че ако имаше хартийки на терена, щяха да пламнат. Още до 9-ата минута бяхме на път да дадем две жертви, тъй като първо на Енчо Недев му счупиха носа, а после Спас Джевизов счупи и моя с лакет. Сякаш е знаел, че това ми е слабото място, тъй като две седмици по-рано, когато елиминирахме софийския Локомотив, Иван Методиев също ми бе счупил носа. С Енчо лежахме отстрани, а лекарите се чудеха в какви посоки за бягат. Известно време играхме с 9 души, но не допуснахме гол, а след оказаната ни медицинска помощ с Енчо се върнахме в игра.
Ударихме първи в началото на второто полувреме. Тогава Жиката Господинов тръгна с топката, Джанито Венков изтегли Цоньо Василев до тъча, а Иван Петров увлече Ангел Рангелов. Получи се коридор, през който Жиката мина като малка гара край Динко Димитров и откри резултата в наша полза. Няма да забравя как след попадението Иван Петров взе топката на центъра, жонглира два-три пъти с крак с нея и буквално я залепи на главата си. В тази поза той вървя до тъча, където тогава бе флагчето на центъра. Играчите на ЦСКА не посмяха да му вземат топката, за да изпълнят център, защото го помислиха за луд и се притесниха да не им направи нещо.
Към края на двубоя Ради Здравков изравни, но в последните секунди Тодор Попов ги довърши с феноменален гол. Той шутира и с помощта на вятъра топката образува коварна парабола и тупна зад слисания им вратар Арсов в мрежата.
Трибуните изригнаха, а радостта на феновете ни бе неописуема. Според мнозина това и досега си остава най-посетения мач на стадион „Спартак“, но няма как да се изчисли точния брой на публиката, тъй като тогава хората сядаха на дървени пейки, плътно един до друг. Спомням си обаче, че имаше по няколко реда правостоящи навсякъде. Хора гледаха и от покрива на администрацията на клуба и по едно време под тяхната тежест рухнаха керемидите и мазилката на покрива на стаичката на работниците.“
–
На снимката горе е отборът на ЖСК-Спартак, който елиминира ЦСКА за Купата през 1981 година. Пламен Михов е третият отляво надясно на втория ред.
Няма коментари.