На този ден преди 11 години – три пъти за шест минути

Датата е 19 октомври 2013 година. ЦСКА едва е оцелял в един от най-тъмните си периоди, а в Левски бушуват страстите преди 100-годишнината, идваща съвсем скоро. Времето в този есенен ден е топло, слънчево, приятно – мека есен, биха казали мнозина. В центъра на София предстои събитие още по-горещо, което ще бъде помнено с години, а може би и десетилетия напред. Една декада вече мина. ЦСКА е домакин на Левски в най-големия български футболен мач, играещ се отново на стадион „Васил Левски“.

На едната скамейка е легендата на „червените“ Стойчо Младенов, а на другата Антони Здравков. Сухия, както е известен Здравков, застава на „синята“ скамейка само няколко дни след световно известната пресконференция на Ивайло Петев, в която ловчанлията бе съблечен. От своя страна Петев е гласен за заместник на уволнения неочаквано Славиша Йоканович. Очакванията и към двата отбора не са големи – точно като 11 години по-късно. Левски обаче е лек фаворит, тъй като ЦСКА е селектиран на пожар през лятото и футболистите едва се познават. По трибуните пък ситуацията е ясно – червено-синя феерия в двата края на стадиона.

Случващото се по време на 90-те минути, или по-точно само в шест от тях, остава паметно. В рамките на едва 360 секунди ЦСКА бележи не един, не два, а цели три гола. Тотален нокдаун и нокаут за „синя“ България, гласяща се за футболен празник над разклатения съперник.

Неманя Милисавлевич, дошъл като свободен агент от Лудогорец, подема емблематичния разгром на „червените“. Сърбинът тръгва на мощен спринт от фланга и получава образцово подаване зад гърба на отбраната от Емил Гъргоров. Милисавлевич овладява топката, елиминира хърватския проектонационал Горан Блажевич и праща топката във врата за 1:0.

Следващият удар е не толкова красив, но дори по-болезен. Апостол Попов изскача на първа греда и с глава пронизва Блажевич – 2:0. От фланга центрира бразилският техничар Марсиньо, изнесъл истинска лекция на „сините“ бранител в този мач. Апата пък вкарва втори гол във вратата на вечния съперник. Две години по-рано Попов отбелязва и на „Герена“ в друг знаков мач – победата на ЦСКА с 3:1.

Само две минути, след като мрежата на Блажевич е опъната за втори път, идва и третият, нокаутиращият удар. Йордан Милиев подценява идваща топка към себе си, а там дебне…Марсиньо. Левичарят се преборва с Милиев на фланга, напредва към пеналта и намира на празна врата Емил Гъргоров. Бадема едва успява да стигне топката с късите си крака, но я праща във вратата на Левски. 3:0. Пълен нокдаун за Левски и Сухия, много сълзи на трибуните още преди да е дошла почивката. А за нея? – За нея се носят легенди.

Според мълвата лично лично собственикът на „сините“ Тодор Батков е помолил Стойчо Младенов разгромът да не продължава. По онова време властта на Батков в Левски е сериозно разклатена и исторически резултат срещу ЦСКА може да му коства много. Дори главата. (Не буквално, разбира се.) Младенов, с години наричан подигравателно „Тройчо“, е категоричен: ЦСКА ще играе докрай! През вторите 45 минути „армейците“ седят малко по-добре от 26-кратния шампион, но така и не успяват да намерят вратата му. Удрят греда чрез феноменалния в дербито Марсиньо. Четвърто попадение така и не пада.

Но в този мач се зараждат две тенденции. Първата касае само Вечното дерби, в което ЦСКА нарежда още пет поредни шампионатни победи. За година и половина „червените“ триумфират цели 6! пъти срещу Левски. А привържениците на тима доказват, че „от огъня на чуждата омраза остава само пепелта. Нашата любов е вечна, винаги ще има ЦСКА“. Думите им биват материализирани няколко години по-късно, когато „червеният“ феникс отново възкръсна от пепелта и не позволи да бъде унищожен.