Събранието на акционерите в Левски на 6 април отключи истинска вълна негодувания. Петър Ганев бе махнат от Надзорния съвет на „сините“, Иво Ивков вече не е изпълнителен директор, а Станимир Стоилов освободи треньорски пост. Именно последната липса на теория трябва да е най-ключовата за вековния клуб.
Любимият на феновете наставник за този век обяви решението за напускането си след победата над Локомотив София с 1:0 – само няколко дни след ОС на 6.04. „Горещият картоф“, както е популярният израз в такива ситуации, бе хванат от Елин Топузаков.
Славният защитник е клубна легенда и вероятно е един от малкото хора, на които феновете не биха скочили в подобна ситуация. Топчо имаше смелостта да изостави дублиращия тим на „сините“и да поеме първия състав в една ситуация, в която едва ли много биха се наели.
Левски на практика не се бори за нищо, а разчита на случайни обстоятелства, за да си осигури място в евротурнирите догодина. Разбира се, разлика от 9 точки с третия ЦСКА 1948 не е нестопяема, но предвид солидното представяне на „червените“ е трудно да се повярва, че това ще се случи. Тимът от Бистрица обаче може да вземе Купата и да отвори по-широк фронт пред Левски.
А засега Топчо се справя добре в тежката ситуация на разделение. Той дебютира във Вечното дерби срещу ЦСКА и едва не победи „червените“, които са напът или поне в усилеа борба към 32-рата си титла. Единствено пропуснатата дузпа от Ивелин Попов в 90-ата минута му попречи за шеметен дебют, но това е спортът.
Кармата му го върна още в следващия мач – Асен Чандъров отбеляза в 95-ата минута срещу Берое и донесе трите точки за „сините“. Успехът не дойде с перфектна игра, макар столичният гранд да бе по-активният тим и то с чувствителна разлика. Усетиха се обаче духът и живецът на Левски, каквито Мъри Стоилов завеща на наследника си, наред с вътрешните разделения по горните нива на клуба.
