Краят на сезона е съвсем близо. Остават само два мача преди кампанията да приключи и за един от грандовете на родния футбол ЦСКА. Ако се стигне до бараж за участие в Лига на конференциите, сблъсъците ще са три. Никой в Борисовата градина не желае този развой, който би бил исторически срам за „армейците“. С оглед края на шампионата вече се появяват първите спекулации и възможните входящи и изходящи трансфери.
Традиционно, в България това време от годината рядко спира. Почти постоянно се говори за напускащи, пристигащи, отдадени под наем, връщащи се от заем и какви ли още не еквилибристики. Текучеството в родните тимове е огромно. ЦСКА не прави изключение и за пореден сезон в клуба ще се прави…мащабна селекция. Разликата сега идва от новата власт. Нормално е новият собственик и подчинените му да развъртят „голяма метла“ и да създадат тим по свое усмотрение. Абсолютно нищо необичайно няма тук.
Двамата най-ангажирани в този процес засега изглеждат Стоян Орманджиев и Филип Филипов. Изпълнителни директори и при старата, и при новата власт в ЦСКА. На първата си пресконференция на 7 май те заявиха, че работата по селекцията ще започне отвътре навън. В прав текст – първо ще се предоговорят условията с настоящите футболисти на „армейците“, доведени на 99% от бившите ръководители по селекцията. В клуба има много играчи с изтичащи договори, а това може да породи огромен вакуум.
По думите на Орманджиев ще бъдат проведени разговори с всички играчи с изтичащи договори. От изпълнителния директор стана ясно, че ще бъдат предложени продължения на контрактите на футболистите, но „в полза на ЦСКА“. Каквото и да значи това – намаляване на заплатите спрямо игровото време, по-къси договори, увеличения на заслужилите…Всеки сам може да го тълкува.
Истината е, че в ЦСКА има доста играчи с изтичащи контракти, а това е огромен обем от работа. Филипов и Орманджиев обаче са отдавна в клуба и не би трябвало да са в ситуация „небрано лозе“, както гласи известната приказка. Може да не са участвали пряко в селекцията при старата власт, но сега властта е в тях, а сакралната дата 30 юни приближава. След нея вече е късно за преговори с футболисти.
Казус №1 е и с футболиста, който е номер 1 под рамката, с номер 1 на гърба си. Густаво Бусато е вече пет години в ЦСКА и очевидно ще продължи да се изявява на „червената“ врата. Бразилецът дойде от четвъртата дивизия в родината си и повече приличаше на полуаматьор, отколкото на човек за вратата на ЦСКА. С течение на времето Бусато показа необичайно високо развитие за годините си и се превърна в един от най-добрите и постоянни играчи на столичния гранд. Латиносът е лидер в съблекалнята и един от вицекапитаните на тима. През следващия сезон е възможно именно Бусато да вземе тежката лента, защото по всяка вероятност първи ще преподпише от цялата група футболисти с изтичащи контракти.
Самият Бусато е заявил пред Орманджиев и Филипов, че иска да стане шампион с ЦСКА „не само на думи“. Изказването на вратаря може да се тълкува по много различни начини, особено що се отнася до колегите му в съблекалнята. Няма да дълбаем в тази посока, не и сега. Тепърва Орманджиев и Филипов трябва да отсяват плявата в клуба. Била тя под формата на футболисти, треньори, школа, ръководители или друг административен персонал.
Очевидно Бусато е от хората, които обичат ЦСКА със сърцето си. Не е поредният наемник, дошъл в България като много други. Не е и поредният, който ще изнудва ЦСКА за пари, трансфер, игрово време или друго. Футболистите често са с голямо его и огромни претенции. „Един вратар от Бразилия, на 33 години“, както каза Орманджиев, обича истински ЦСКА и е готов на всичко, за да преподпише. Така се обича „червения“ клуб и това е в негова полза. Това е и примерът, от когото трябва да се водят останалите футболисти, искащи да са по-дълго в ЦСКА.
Няма коментари.