С колегата спортен журналист Иван Иванов често се шегуваме, че преминаваме към темата за „нашия вариант на футбола“. Предаването „Феърплей“ по „Брайл ФМ“ е сегментирано според българското и чуждите първенства, а определено по родните географски ширини наблюдаваме друг вид спорт.
Започвайки от порутените празни стадиони, ужасното състояние на тревната настилка, осветлението и таблата. Преминаваме към пълните с чужденци със съмнителни качества отбори, непрестанните треньорски смени и скандали между различните клубове, че дори и по етикета на феновете. Последните все още издават маймунски звуци, когато тъмнокож играч на противника приближава флагчето за изпълнение на корнер, правят мелета помежду си в секторите, миналата година скочиха на децата и какво ли още не.
На терена обаче е еманацията на българщината.
Топката се изнася и движи толкова бавно, че напълно нормално онези фенове на Лудогорец от прословутата снимка да са заспали. Футболистите я спират, чудят се какво да я правят, обработват я секунди наред. Всеки мач изобилства от нарушения, като корида, чисто спортните моменти пък са кът. Игровото време е рекордно ниско, треньорите псуват наред дежурните лица, които пък си затварят очите постоянно. Да, грешки стават, но сме далеч от мисълта за такива. Същите съдии ходят да свирят в Европа и го правят нормално, а тук все не виждат дузпи, вдигат лесно картони за един отбор и тн.
В последните кръгове от шампионата се прояви друга специфика на „българския вид футбол“.
Редица отбори решиха да излязат с видимо слаб за своите стандарти състав. Всеки може сам да си прецени дали е имало уговорки, но още в следващите дни те отново се връщаха към пълна бойна готовност. Така се стигна до скандалния коефициент от 1.11 за победа на Пирин срещу Ботев Враца (2:0 с два гола от дузпа), 1.20 за успех на Лудогорец над Левски (от 1:2 до 3:2 и пуснати 17-годишни в игра при равен резултат), та до днешното 22.50 за „единица“ на Ботев на чисто новия стадион.
Сякаш „жълто-черните“ приемат Барселона, а не Арда Кърджали. Какво мислят феновете на отборите участници в подобни мачове? Харесва ли им? Тук думата феърплей се тълкува както дяволът чете Евангелието. Колкото е „плей“ нашият вид футбол, толкова е и „феър“. Съвсем не на последно място, в наказателния кодекс уговорките на спортни събития са престъпление. Години наред се говори как титлата е капарирана, за конфликт на интереси на редица нива, за „полягане“ на едни отбори спрямо други. После се питаме защо въртим равни с Гибралтар. Ние сме си виновни!
Може и Ботев да бие днес. А дано, ама надали!
Няма коментари.