21 октомври 2005 г. Датата, на която Борислав Михайлов бе избран за президент на Българския футболен съюз. Преди малко повече от 18 години бившият вратар на националния ни тим замени на поста покойния Иван Славков-Батето. Някогашният зет на Тодор Живков държеше поста в продължение на 10 години, преди „вятъра на промяната“ да задуха.
Тогава подкрепата си за Михайлов обявиха личности като Йордан Лечков, Любо Пенев, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Наско Сираков и Христо Стоичков. По онова време Славков беше в разгара на международен скандал след онзи филм на BBC „Да купиш игрите“, в който покойният президент на БОК бе уличен да дава съгласие за подкуп срещу лобиране в полза на домакинството на Лондон за Летните олимпийски игри през 2012 г.
След като се поразрових сред архивите от онези времена, попаднах на няколко много интересни опорки на тогавашното ръководство. „Михайлов няма нужния опит, Михайлов няма нужните контакти в чужбина, Михайлов не знае как се ръководи организация като БФС“, и още, и още, и още…
18 години по-късно Боби е от другата страна на барикадата. Но с няколко разлики. Снимката на Боби Михайлов с Дан Тан би го вкарала в затвора в някоя друга държава, но тук всичко беше покрито и си замина за три дни. Документални филми нямаше, а на малкото въпроси се отговаряше с мълчание и бързо ходене до джипа. През 2005 г. хората масово се оплакват, че за 10 години начело на родния футбол Батето ни е класирал на две Европейски и едно Световно!!! Тогава Михайлов и сие го обвиняват, че именно той е виновен за състоянието на футбола и националния ни тим. Сега обвиненията са същите, само дето дъното е много над нас, а за две Европейски и едно Световно ще си мечтаят вашите деца. Но Боби твърди, че в БФС всичко е цветя и рози и че там работят най-големите професионалисти и разбирачи. Кой незавършил осми клас, който очевадно неграмотен, кой хванат в изневяра. И пак, всичко затъна в забвение.
Батето бе пословичен със своята любов към чашката. Момчето с готината прическа дори и това го беше срам да си признае и разни бивши спортни министри, които днес истински са се загрижили за българския спорт, го придържаха да не падне на сцената. Кракът му се беше схванал. Иван Славков бе забавен човек, колкото и незначително да е това за моралните, професионалните и лидерските му качества. Най-силните му чисто човешки черти в крайна сметка му изядоха трона на ул. „Иван Асен II“.
Михайлов, от друга страна, е пословичен с любовта си към Преслава, перуката си, сложените маси, тежките банкети, празните приказки, купищата скандали, лъжите, наглостта, лицемерието и пошлостта. И докато Батето си тръгна след гласуване, то Боби си тръгна след счупени глави и водни оръдия. И не по негово желание, разбира се.
Днес си е празник. Малък, не особено съществен, но празник! От утре обаче започва тежката работа. Задружно като общество да помислим какво искаме да се случи с футбола ни, откъде и с какво да започнем и как да държим новият шеф на БФС в пряг, за да не се самозабрави и той. Който и да е…
Няма коментари.