15 години. Толкова изминаха от 2008 г. ,когато ЦСКА за последно триумфира в родното първенство. Антирекордът продължава да се увеличава, а това по никакъв начин не резонира с четирите букви, символ на българския футбол в Европа.
Този сезон Саша Илич и възпитаниците му бяха близо. За последно „червените“ пипаха титлата през 2019-а, когато отново в крайна сметка тя отпътува за Делиормана. Интригата беше жива до последния кръг, но чудото не се случи и статуквото се запази.
Всеки сам за себе си може да прецени дали този сезон е провал или не, но едно нещо не може и не бива да се отрича – ЦСКА сам си е виновен за второто място. В течение на целия пролетен полусезон от „Армията“ не спряха да се оплакват – БФС, съдии, комисии, липса на феърплей, наказания, жълти картони и какво ли още не. А истината е, че от средата на април до началото на юни, „армейците“ изпуснаха първото място на два пъти. Със срамни представяния в най-важните мачове.
Гореизброените неща са факт. Дори и малките деца знаят, че в българския футбол се обслужват определени интереси и те не са червени. Ръководителите и спортно-техническо ръководство трябва да падат от космоса, ако са изненадани от този факт. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Футболът по нашите географски ширини е цяла джунгла, така че оплакванията са безсмислени.
Жалбите и пискането са запазена марка на едни други отбори. „Тарикат мъж не писка“ е казал народът ни. Не отива на клуб с историята и ценностите на ЦСКА да се оправдава с другите. Отдалече си личи, че дворът на „армейците“ е всичко друго, но не и подреден, за да се търсят оправдания някъде другаде, колкото и правдоподобни да са те. ЦСКА няма нужната класа в състава си и това се видя безброй пъти през пролетта. Голяма част от играчите не трябва да пирпарват до България, камо ли до ст. „Българска армия“. Трансферната политика на клуба е тотално сгрешена и именно тя е в основите на провалите.
Липсата на елементарно отношение към школата на ЦСКА докара клубът до там, че подрастващите формации на „червените“ да нямат нито едно първо място. НИТО ЕДНО!!! Как тогава да очакваме след 3-4-5 години да има материал, който да захрани първия отбор. ДЮШ винаги е било сърцето и душата на ЦСКА, но безтегловието от последните 15 години в школата продължава с пълна сила и бъдещето на клуба бавно, но сигурно се поставя на карта по този начин. С чужденци, които си разиграват коня и тук таме направят някой спринт за цял полувреме, няма да се случи и още 100 години да минат.
ЦСКА не е Литекс и е крайно време трансферите да започнат да се правят от истински професионалисти и хора, които разбират от футбол. Това, разбира се, изисква и повече пари. Ако в Ловеч количеството трябваше да е повече от качеството, то в Борисовата градина не е така. Главнокомандващите имаха 7 години, за да разберат това. В противен случай, предстоят още по-черни дни за феновете на ЦСКА.
Ако в ЦСКА започне да се работи в тези три насоки – вкарване на юноши/българи в първия отбор, намаляване на наемниците и спиране на мрънкането, следващият сезон титлата със сигурност ще акостира в центъра на София. Всичко друго е замазване на очите и празни приказки…
