Футболистът на Левски Андриан Краев успя да си навлече гнева на треньора Николай Костов и феновете на отбора, след като не демонстрира никаква емоция при ключовия си гол в двубоя срещу Локомотив София за 0:2 в понеделник.
Това поведение на Краев може да е било и случайно, но повече изглежда като търсено. Не е тайна, че футболистът има търкания с ръководството на „сините“ около новия си контракт, които продължават вече месеци.
Андриан Краев отказва да подпише при условията, които му предлагат „сините“, а реакцията му след гола сякаш показва това, че той не е щастлив от ситуацията на „Герена“. Краев обаче не трябва да забравя старата максима, че никой футболист не е по-голям от клуба… особено когато този клуб се казва Левски.
Краев се намира във възход – той демонстрира много добро ниво и не е изненада, че вече има и по-големи претенции. Интерес към него не липсва и от чуждестранни клубове. Но неговото поведение на и извън терена говори за това, че е започнал малко повече да „звездее“… нещо, което погуби кариерата на неговия брат Божидар.
За тези, които са позабравили – Божидар Краев бе един от основните футболисти в националния отбор. В един момент обаче неговото звездоманско поведение му „изяде главата“. Той започна да се възприема като футболист с огромна класа, което нямаше допирни точки с реалността.
Божидар Краев бързо се превърна в трън в очите на феновете – започнаха да го осмиват, дори му сложиха прякор „Лорд Краев“. След няколко „изцепки“ преди и след мачове Божидар Краев просто се загуби – спряха да го викат в националния отбор и замина да играе в Австралия, далеч от България, където всички го иронизираха.
Не ме разбирайте погрешно – тези неща не са хубави. Никой футболист не заслужава да бъде осмиван така, но истината е, че Божидар Краев сам си го заслужи. А сега Андриан Краев е тръгнал по неговите стъпки към звездоманията. А тези стъпки водят право към бездната на добрата футболна кариера…
Да се радва като обезумял, че е вкарал гол на отбор, който първия полусезон бихме с 6:0 ли? Или на това, че "футболно грамотния" треньор, който никога и никъде през цялата си дълга кариера не се е задържал повече от 1 (един) сезон (защо ли?) и който унищожи всичко изградено от предшественика му, го държи на пейката? Него, капитанът на отбора, национал и безспорно най-качествения ни халф, както ще ти каже всеки, разбиращ от футбол. На това ли да се радва Анди? То ли е по-важно или голът, който отбеляза???
И да ти кажа - аз, както и всеки фен бих предпочел играчите на любимия ми отбор да вкарват голове, пък ако искат, после да не показват никаква емоция или дори да се срамуват от това, или да плачат от мъка, че са вкарали... Но да вкарват!