В България има два огромни отбора от гледна точка на история, интерес, успехи. Единият от тях все пак е над другия. Дори да оставим настрана кой има повече титли, европейски успехи и е посланик на родния футбол в чужбина. ЦСКА е марка. Можем да опишем „червените“ и само с една дума – величие.
Всяка страна има свои грандове. Но нито един от тях не носи онова специално чувство у феновете, което ЦСКА София от днес вече може да се похвали, че прави успешно 75 години. Обичам да казвам „с ЦСКА в сърцето“. Клубът от Борисовата градина е щипката сол, без която ястието не е толкова вкусно. Дори и най-хубавият ден не би бил специален, ако отборът е загубил. Напротив.
На следващата сутрин пощальонът навярно ще обърка писмата, кафето ще е по-горчиво, майсторът ще сложи две мистрии по-малко и ще тегли една, а съпругата ви дори няма нужда да спори с вас за ежедневната дреболия. Затова и толкова много хора искат ЦСКА да губи.
Подривната дейност е години наред и на всички нива. Стигна се до там, че клуб с национално значение беше изваден извън спортно-технически път от професионалния футбол. Заради около 30 милиона лева дългове, а грубо толкова има и Левски в момента, но това е тема на друг разговор.
В момента клубът се намира в най-лошия си период. Години наред без титла, а хиляди малки момиченца и момиченца продължават да ходят на всеки мач с онзи плам в очите, предаден им от татко. После ходи им обяснявай да ровят в търговския регистър, където всеки един клуб има числа, тирета, запетаи и тн.
Начело на ЦСКА бяха спускани всевъзможни паразити, беше пратен в изгнание, взимаха му лиценза с доноси и какво ли още не. Отборът обаче отказа да умре. И скоро ще има чисто нов стадион, отново ще бъде шампион, а следващото поколение малки момиченца и момченца ще прекрачи прага на футболния Бастион „Българска армия“! ЦСКА ще пребъде, ЦСКА е вечен.
Няма коментари.