Левски вече е зависим от себе си

Отборът на Левски продължи успешния си поход в Шампионска лига, след като победи Кайрат с 1:0 в първата среща от третия квалификационен кръг. „Сините“ имаха тотално надмощие през цялото време и след като владееха топката в 71% от времето, заслужено стигнаха до скъпоценния гол накрая. 

Обективонстта обаче изисква да признаем, че в средата на терена се усети липсата на Акрам Бурас. Той е един интелигентен полузащитник, който покрива централната зона и голям периметър, и допуска малко грешки. Без него се наруши игровия ритъм, след като Мехди Мубарик и Сержиньо не бяха толкова ефективни. Сержиньо допусна и доста грешки, което е непривично за него, но все пак отново показа какво огромно влияние има върху играта на своите в офанзивен план, след като реши мача с попадението си.

За Левски бе сложно, особено през първото полувреме, тъй като в определени периоди гостите нареждаха шестима души отзад и затваряха зоната пред голямото наказателно поле. Така за „сините“ стана трудно да пробиват през центъра, въпреки че опитваха да го правят. 

За разлика обаче от други срещи, когато се търсеше предимно дълбочината на атаката с пасове напред, сега домакините разиграваха топката често назад. По този начин им липсваше скорост, с която да превземат пространства. Неслучайно, въпреки доминацията си, Левски не създаде и много положения, като най-чистото пропусна Мазир Сула.

Направи впечатление, че понякога го нямаше и доброто взаимодействие между отделните звена, но може би трябва време и още няколко мача, за да се получи желания синхрон. На моменти пък разстоянието между играчите на „сините“ бе голямо и те подаваха успоредно и назад. Алдаир например, през него минаха много топки, но той стоеше далеч от аутлинията, търсеше кълбото на крак и го връщаше назад – спира и подава успоредно, но без ефективност. 

Защитата на Левски и вратарят Светослав Вуцов обаче бяха стабилни и в трети пореден мач в Шампионска лига в своя дом „сините“ не допуснаха гол, което е от фундаментално значение в турнирен сблъсък и при изравнени сили. В един момент капитанът Кристиан Димитров тръгна в типичния си стил напред, но този път до него не достигнаха перспективни топки.

Трябва също да отбележим, че трима в средната линия на Левски играха срещу петима съперници, но заедно с другите зад тях и бековете се движеха непрекъснато и се стремяха да насищат втората третина. Подопечните на Хулио Веласкес положиха колективни усилия да покриват пространства и да си подават бързо, макар че в тази среща тримата нападатели не търсеха топката на скорост, а я търсеха повече на крак, което е по-трудно.

Армстронг Око-Флекс толкова много пъти получи топката, но сякаш стоеше на място и не преодоля нито един противник. Това се отнася също и за Рейналдо, и за Евертон Бала, с малки изключения. Бала търсеше топката от време на време, докато Рейналдо се опитваше, но не му се получаваше, както в предните мачове.

Отделно играчите на Кайрат използваха всяка възможност да накъсват играта и сигурно десетина минути от игровото време лежаха на тревата. Така те забавяха ритъма на „сините“ и се стремяха да изнервят футболистите на Левски. Предвид всичко казано по-горе, това обяснява и защо Левски не можа да вкара още голове. Все пак в последните 20 минути Левски успя да притисне още повече съперника и да превземе вратата му.

Тук трябва да отдадем дължимото на Сержиньо за головия удар, който бе правилно решение за преодоляване на прибрал се дълбоко отзад опонент. Един отбор винаги има предимство, когато в опитите си да разбие забъркан „бетон“ от опонента му, разполага с изпълнители, които умеят да бележат с шутове от дистанция. За Сержиньо бих казал още, че въпреки че сезонът тепърва започва, с играта и лидерските си качества той вече се очертава като трансферхна находка за „сините“.

Като цяло пък постигнатият добър турнирен резултат ще вдъхне още увереност и самочувствие на Левски, и в реванша отборът може да потвърди, че зависи от самия себе си и да довърши започнатото в сблъсъка с казахстанците в София.