Солиден Левски продължи успешния рейд в Европа

Левски елиминира Университатя след 2:2 в Крайова и си гарантира участие в основната фаза на европейски турнир след пауза от 16 години. В Румъния „сините“ изиграха перфектно първо полувреме, макар че в края му допуснаха гол, и силни последни 20 минути.

Именно в тези моменти се видя и защо Хулио Веласкес прибягваше до ротации в предните срещи от новия сезон. Очевидно е, че испанецът е пускал по 4-5 нови изпълнители в стартовия състав, за да свиква Левски да играе по един и същи начин.

А това трудно се постига веднага, тъй като от една страна има доста нови футболисти, а от друга всички играчи са с различен манталитет и качества – спортно-технически и психологически. Веласкес обаче върти своите футболисти и ги сменя, за да постигне един и същи ритим на игра и един и същи стил.

Ако се върнем на реванша, до почивката „сините“ бяха добре подредени и правилно разпределени на терена. Движението на целия отбор също бе добро, и в атака, и в защита. Играчите бързо се прегрупирваха в двете фази, бързо овладяваха топката и бързо я подаваха.

Приятно бе да се види, че и подаванията бяха напред, а не настрани и назад, за разлика от минали мачове, когато защитниците и вратарят на „сините“ разиграваха топката помежду си. Сега това бе сведено до минимум и Левски избегна опасността да вкара съперника в своето наказателно поле и да му позволи да атакува, да създава пространства и напрежение.

„Сините“ демонстираха и зрялост, и тактическо поведение, с което не даваха възможност на домакините да играят. Защо се получаваше така? Защото разстоянието от нападателите до централните защитници на Левски бе 25-30 метра. Освен че бяха близко до друг, подопечните на Веласкес се придвижваха пакетно и така винаги една третина от терена бе наситена с левскари.

Гъстотата пред наказателното поле на Левски пък принуди румънците да търсят предимно центрирания, което беше удобно за „сините“ и Светослав Вуцов. Вратарят добре излизаше и улавяше топката, а и изби няколко пъти кълбото. Този развой на срещата доведе до напрежение сред играчите на Университатя, продиктувано от това, че не могат да вкарат гол. Допълнително те освободиха и пространства отзад, от които се възползва подвижната, технична и интелигентна средна линия на Левски.

Гостите по най-бързия начин изнасяха топката в дълбочина и в непокрити зони, където Евертон Бала, Армстронг Око-Флекс и Рейналдо излизаха на скорост сами срещу съперници. Нападателите бяха активни, непрекъснато си сменяха местата и търсеха топката на скорост. Триото в предни позиции теглеше отбора напред, халфовата линия също тръгваше напред, като подсигуряваше и подкрепяше атаката и участваше активно в нея. 

Напред излизаше и защитата, и помагаше, което като цяло даваше един стил на игра и ритъм. Закономерно паднаха и двата гола за Левски – след колективни и индивидуални нахлувания и разиграни комбинации, започнали от тъча.

Първо Сержиньо подаде отдясно и след прескачане на топката тя дойде удобна на Евертен Бала, който я насочи с прецизен удар в мрежата. При второто попадение Алдаир Невеш влезе по диагонала отдясно на 25 метра навътре и след като топката се разигра отляво и му бе поднесена от Бала, се разписа с майсторски шут. Впоследствие Левски продължи да залага на скоростта и създаде още ситуации, които за съжаление пропусна.

По-късно дойде грешката в края на първото полувреме, когато „сините“ се бяха поуспокоили. Те не затвориха центъра и атаката тръгна оттам. След това Майкон не успя да пресира съперник, което е една от слабите му страни. Така след липса на преса от страна на Майкон и липса на покритие от защитниците, нашите получиха гол.

Левски имаше нещастието да инкасира и второ попадение в началото на второто полувреме, когато в игра се появиха Алекс Сентейес, Кристиан Макун и Мазир Сула. Първите двама смениха декорираните в жълто Алдаир и Серафимов. Испанецът Сентейес заигра като десен бек, където с левия крак му бе неудобно и трудно, но положи усилия да се справи. Неприятното бе, че се наруши обаче ритъма на Левски, докато смените навлязат в него.

Акрам Бурас, който бе доста активен през първото полувреме, получи жълт картон и започна да играе без същата агресия и сила, с която участаваше в единоборствата. Румънците затвориха Левски, тръгнаха в атака и създадоха положения. В тези моменти, за разлика от първото полувреме, нямаше много „сини“ играчи плътно до топката, за да може единия например да пресира, вторият да подсигурява, а третият да покрива.

Зейнаха и много пространства между играчите на Левски и пасовете им станаха дълги и по-уязвими, защото противникът можеше по-лесно да реагира на тях. Радващото е обаче, че Левски показа реакция и се съвзе, като в последните 20 минути на два пъти Рейналдо изтърва да донесе победата, а Кристиан Димитров и Сержиньо уцелиха гредите. Ако обаче обобщим, 70 минути превъзходство бяха напълно достатъчни на Левски да постигне крайната си цел.

Важно е също да се отбележи, че Левски се стремеше да играе рационално и да поддържа добро и високо темпо. Неговите играчи се движеха много и скоростта им също бе добра. Те бързо овладяваха топката и бързо търсеха дълбочина в атаката с подавания. Пълното участие на целия отбор в двете фази пък осигуряваше както бързина на атаката, така и съгласувани действия в защита.