Левски може да пренапише история

Левски стигна по впечатляващ начин до плейофа за влизане в основната фаза на Шампионска лига, след като взе втора победа с 1:0 над Кайрат.

Както и в първия мач, така и в реванша в Туркестан „сините“ бяха по-класният отбор и категорично доминираха на терена. Левски създаде и повече чисти положения, като единствено заради малшанс в завършващата фаза не можа да спечели по-убедително. 

Още от самото начало дефанзивните халфове Мехди Мубарик и Гашпер Търдин внесоха нужния баланс в средата на терена, което бе от фундаментално значение. Защото, когато един отбор контролира тази стратегическа зона, е по-лесно да управлява развитието на мача и да определя темпото.

Отделно добрата средна линия говори и за един добър отбор, какъвто е безспорно Левски в момента. Благодарение на Търдин и Мубарик от една страна казахстанците на успяваха да влизат през центъра, а от друга се предоставяше по-голяма възможност на Евертон Бала, Армстронг Око-Флекс, Сержиньо и Ренайлдо да играят по-свободно.

Рейналдо вкара рано откриващия гол, който допълнително успокои Левски, след знаменит индивидуален рейд. Впоследствие бразилецът продължи да атакува остро, още няколко пъти излезе на стрелкови позиции и се стремеше да завършва с удар.

Другото, което направи впечатление, бе непрекъснатото движение на „сините“ в пакет. Играчите бяха близо един до друг и така по-лесно и по-точно си подаваха кълбото. Когато пък Кайрат опитваше да атакува, от първия нападател до последния защитник на Левски разстоянието в централната зона бе 25-30 метра.

По този начин пасовете на домакините трудно минаваха и Левски даваше силна осигуреност на собствената си врата.

Левски движеше също на скорост и топката, леко по диагонал, но много рядко назад. „Сините“ бързо я овладяваха и бързо я отиграваха. Имаха и бърз преход от защита в атака. Сержиньо за пореден път търсеше топката, създаваше ситуации за другите и сам излезе на две добри положения. 

Ако се налага обаче да обобщим, като цяло имаше пълноценно участие на всички от Левски в двете фази и добра съгласуваност в действията им, което позволи да не остава пасивна зона.

Заради всичко това Левски в нито един момент не постави под въпрос крайната си победа в елиминацията. Дори и когато в редки моменти се създаде напрежение в близост до стабилния Светослав Вуцов. Реално то бе предизвикано от малкото неточни отигравания на бранители на „сините“, а не заради притискане или натиск от страна на Кайрат.

Сега обаче мисля, че е редно в тези моменти на еуфория и гордост от отлично свършената работа от Левски у нас и в Европа, да отдам заслуженото на архитекта на триумфите на „сините“.

Разбира се, визирам Хулио Веласкес. Испанецът, който само за по-малко от 20 месеца се нареди сред най-успешните треньори в историята на Левски. 

На дон Хулио му трябваха четири трансферни прозореца, през които да надгражда, за да започне постепенно да връща идентичността и славата на Левски. И, за да сбъдва отново мечтите на многобройните верни, но и взискателни привърженици на клуба.

Веласкес първо възстанови хегемонията на Левски в България и го качи отново на шампионския връх след дълга пауза. Впоследствие направи така, че Левски да си припомни времената, когато печелеше и стигаше далеч в Европа. Под далеч имам предвид да остане на терените на Стария континент до пролетта на даден сезон.

За последно Левски го постигна преди повече от 20 години, когато през март 2006-а игра четвъртфинал за Купата на УЕФА (днешният турнир Лига Европа) срещу Шалке 04.

Така че, ако сега Левски прави това, което най-добре умее и което се превърна в негова запазена марка през годините – да побеждава, да побеждава с добър футбол и да вдига трофеи, основната заслуга е на Хулио Веласкес.

Само след дни испанецът ще се изправи пред поредното си предизвикателство – да се опита да стане втория наставник на Левски, класирал го в основната фаза на Шампионска лига.

За първи и последен път досега „сините“ участваха в група на най-комерсиалния турнир през есента на 2006-а, когато се превърнаха в първия наш отбор с подобно постижение. Тогава срещнаха три колоса – настоящият европейски първенец Барселона, Челси и Вердер.

Левски стигна само до първия си гол в Шампионска лига и продължава да чака първите си точки и победа. Дали пък именно Веласкес не изглежда призван да пренапише историята?