Великото турско лято приключи…
Така може да озаглави челната си страница всеки турски ежедневник днес. „Лунните звезди“ са аут от Евро 2024 след загуба от Нидерландия с 1:2 в Дюселдорф. Четвъртфиналът се оказа последната спирка за Винченцо Монтела и селекцията му. А може и да е само начална точка на едно велико последващо пътешествие.
Италианският треньор, който в последните години попадна в миманса и се установи далеч от европейския елит, в момента изживява своя ренесанс. Предвожданият от Монтела състав бе един от най-младите на Европейското първенство в Германия. Кенан Йълдъз, Баръш Йълмъз, Ферди Кадиоглу, Зеки Челик, Салих Йозджан, Мерт Мюлдюр, Арда Гюлер и всички останали – бъдещето и настоящето са в краката им. По всяка вероятност седмината и много други като тях ги очакват огромни кариери и много върхове, за които мечтаят хиляди футболисти от Балканския полуостров. Там, където Турция смени Хърватия като футболен господар.
„Ватрените“ изпратиха много слабо европейско след подвига си в Катар преди година и половина. Турция пък се затвърди по подобаващ начин. Три години след провала на UEFA EURO 2020 югоизточните ни съседи обладаха цяла футболна Европа с играта, страстта и себераздаването си.
Турският състав и друг път е имал силни поколения. В началото на новото хилядолетие Хакан Шукур и останалите му съотборници вършееха по терените на Южна Корея и Япония на Мондиал 2002. Две декади и две годин по-късно се говори за магьосника Арда Гюлер, торпедото Кенан Йълдъз и скалата в защита Мерих Демирал. Именно с последния е свързан и един от горчивите хапове, но не с безумното му наказание заради символичен жест. Бранителят в момента е част от могъщата финансово саудитска лига. С подобни представяния като тези от германските терени, Европа би му подхождала далеч повече. Демирал вече се доказа като солиден футболист в редиците на Сасуоло и Ювентус. Малко са клубовете, които не биха се изкушили да имат тази върлина в своя ариергард.
За играчи като Гюлер, Йълдъз и Йълмъз се изписа много. Тримата офанзивни футболисти всяваха смут във всяка отбрана по време на престоя си в Германия. Където екзалтирана и многомилионна турска диаспора ги гледаше като истински богове. Сякаш Зевс слиза на Земята от величествения Олимп.
Тримата, както и друг „неприятен за пазене“ футболист – Керем Актюркоглу, бяха захранвани с пасове от един истински диригент. Името му е Хакан Чалханоглу и разделя Милано такаq както го правя с всяка съперникова средна линия. Турският маестро бе един от най-добрите полузащитници на европейския шампионат, доказвайки класата си с всяко свое отиграване. Плеймейкърът е един от най-подценяваните модерни халфове. Но Чалханоглу е и един от най-опитните в турската селекция със своите 30 години. Неслучайно и капитанската лента на „полумесеците“ е на ръката му, която се издигаше победоносно неведнъж.
Ветеранът в турските редици – Мерт Гюнок, пък изгря на европейския небосклон на достолепната за футболист 35-годишна възраст. Спасяването на стража на Бешикташ в последната секунда на двубоя с Австрия е твърде вероятно да стане №1 на форума. Гюнок бе истински стожер под рамката на турската врата, а как само командваше защитата на турците…Където непреодолими неведнъж се оказаха Каан Айхан, Самет Акъйдън, Абдулкерим Бардакджъ и други турски войници, в почти пълния смисъл на думата.
Този турски отбор тепърва ще пленява със своята страст и отдаденост. Великите мачове с настоящия състав и всичките му неизброени единици са само въпрос на време.
Великото турско лято приключи, идват велики турски години…
Няма коментари.