След завръщането си сред най-добрите, Спартак Варна демонстрира далеч по-зряло мислене и направи много по-добра подготовка в сравнение с предишния си престой в елита и закономерно избегна битката за оцеляване, финиширайки на седмото място. За разлика от кампанията 2022/2023, когато новаците се впуснаха в предизвикателството с гръбнака от тим, преминал през Трета и Втора лига, този път „соколите“ подходиха с изградена селекция от класни и обиграни футболисти.
Изненадващо обаче, точно преди старта клубът се раздели с треньора Росен Кирилов, а начело застана Александър Томаш. Новият наставник бързо изгради ефективен състав, в чиято офанзивна ос се откроиха плеймейкърът Антонио Вутов и таранът Ахмед Ахмедов – връзка, дала облик на атаката. Докато Вутов организираше играта и асистираше, Ахмедов бе безмилостен пред гола.
Младият страж Мартин Величков беше страхотен под рамката на вратата, защитникът Матео Петрашило направи стабилен сезон, а сред полузащитниците личеше класата на Филип Лесняк, който бе преминал през школата на английския Тотнъм Хотспър и дори имаше записан мач във Висшата лига.
Началото бе впечатляващо – Спартак дори достигна челните места. Победата с 3:0 над ЦСКА бе кулминацията на възхода, но и началото на обрат – съперникът, намиращ се в криза, отправи поглед към Томаш и скоро след това активира оосвобождаващата му клауза.
Временно воден от Иван Цветанов – „Трите Хикса“, тимът измъкна нулево равенство срещу летящия тогава Левски, но новият треньор Кириакос Георгиу се оказа грешният избор. След 1:1 във Враца и загубата с 0:2 от Черно море на „Коритото“, феновете скандираха „Оставка“, припомняйки си фаталния предишен период при Георгиу.
Президентът Павлин Николов обаче подкрепи треньора. Това решение отприщи напрежението – привърженици налетяха на Георгиу по време на тренировка. Случаят доведе до напускането и на треньора, и на самия Николов, който прекрати финансирането. Така клубът премина в режим „оцеляване“. В същото време се проведоха две общи събрания – на настоящото и на опозиционното ръководство, което доведе до юридически спорове за легитимността на властта.
В този хаос настъпи и закономерно спортно-техническо отстъпление. Нападателят Ахмед Ахмедов бе продаден в Япония, а новият наставник Николай Киров трябваше да стабилизира ситуацията без почти никакво време за реакция.
Киров свърши добра работа и дори успя да задържи тима близо до Топ 4 за известно време през пролетта. Но липсата на финанси се отрази на мотивацията, а формата спадна. Спартак завърши сезона инертно, макар да беше далеч и да избегна драмата от битката за оцеляване. В един момент дори участието в Първа лига бе под въпрос, след като клубът не получи лиценз. Все пак, след обжалване, „соколите“ получиха правото да останат при професионалистите.
В момента вниманието е насочено към възможното завръщане на Павлин Николов, което зависи от това дали ще му бъде предоставено управлението на общинската база. Част от ключовите футболисти вече си тръгнаха заради неизплатени заплати (сред тях Мартин Величков, Ангел Грънчов, Александър Цветков, Виктор Митев, Антонио Вутов и Димитър Митков), а такива като Бернадо Коуто не се очаква да се задържат още много край морето. Треньорът Николай Киров не е преподписал и дори обяви, че не е получавал предложение от шефовете. Това предвещава, че предстоящият сезон може да се окаже дори по-сложен от изминалия.
Сега Спартак Варна е на кръстопът, който не само ще реши посоката за новата кампания, а и самото бъдеще на клуба в професионалния футбол. Съчетанието от финансови проблеми, липса на стабилно ръководство и отлив на ключови фигури вещае нова бурна година, в която оцеляването отново може да се превърне в основна цел. За да избегнат повторение на кризата от последните месеци, „соколите“ се нуждаят не просто от треньор и селекция, а от визия, структурираност и хора, готови да носят отговорност в най-трудния момент. Иначе полетът от началото на сезона ще остане само красива, но краткотрайна илюзия.
Няма коментари.