ЦСКА спечели с 1:0 визитата си на Добруджа в Добрич, което е най-важното в този момент от сезона, ако гледаме спортно-технически. Три точки са си три точки – с 1:0, 3:0, 5:0 или повече. Но когато говорим за гранд като ЦСКА, има значение и по какъв начин идват точките. Или поне до определена степен. „Армейците“ изиграха прилична първа част в парк „Свети Георги“, след която вече водеха с 1:0 с гола на Йоанис Питас. Попадението на кипъреца в 17-ата минута се оказа и победно в крайна сметка, тъй като „жълто-зелените“ не отговориха в следващите около 75 минути. Но след паузата или, иначе казано, във вторите 45 минути ЦСКА не приличаше на отбор. Не просто на отбора, който трябва да бъде, а на едно цяло, на един тим.
„Червените“ изпаднаха в глуха защита за поне 35 от въпросните 45 минути. Защитаваха се на 35-40 метра от собствената си врата, без да поглеждат особено много към Галин Григоров, без да затруднят много и четворката пред стража. Самият Григоров е по-разклатен от всякога, след като направи безумна грешка срещу Арда (0:2). Но очевидно никой от ЦСКА не се и опита да се сети за него и за факта, че може да се стреля, атакува, центрира и т.н. около полето на Григоров. И не че Фьодор Лапоухов бе затруднен в много ситуации. Или пък, че ЦСКА е бил в бясно опълчение, наподобяващо битката при митичния връх Шипка. Просто „армейците“ бяха в глуха защита, чудейки се единствено как да не сбъркат и да не пропилеят аванса си. Нито мисъл, нито вопъл, нито опит за покачване на преднината. И това, ако не е изкривяване на ДНК-то…
Не отива на клуб като ЦСКА да се брани с 10 полеви футболисти и вратаря Лапоухов срещу последния в класирането. Срещу отбор, който има едва два успеха от началото на сезона, и е в безмерна поредица от загуби. Та треньорът на Добруджа Атанас Атанасов се върна от оставка и води „жълто-зелените“ в този двубой на полусъединител – толкова е отчайващо положението при новака. Гласува се доверие на треньор, с когото отборът е на последно място в таблицата в дебютния си сезон. Вероятно и заради този ход Добруджа ще изпадне в края или поне ще е в борбата за оцеляване до последно.
Оцеляване, каквото имаше и ЦСКА в Добрич. Треперене до последния миг, паника и хаос в играта, и на практика никаква мисъл за творчески действия отвъд централната линия. Дори оправдания с много контузени, голям брой национали и твърде гъст цикъл биха звучали нелепо. ЦСКА не можеше да разчита само на Улаус Скаршем и Бруно Жордао в средната линия, броят национали може да се изчисли на пръстите на едната ръка, а „червените“ са без мач от точно 14 дни.
Въпреки изчистения фон за добра и много по-смела игра ЦСКА не „изрисува“ абсолютно нищо подобно в житницата на България. „Червените“ изглеждаха като 11 случайно събрани „художници“, неспособни дори да оцветят детска книжка. Футболът е проста игра, в която има собствена логика.
Самият Христо Янев каза подобни думи, виждайки бездушното представяне на своите. И както сега ЦСКА измъкна три точки и победа с, меко казано, беззвучно окопаване и спотайване, така ще дойде и момент, в който отборът ще надиграе съперник, но няма да успее да си „затвори“ мача. Тогава цялата палитра бои ще се изхлузи и ще изцапа картината с предимно тъмни цветове. „Който сее ветрове, жъне бури“ – метафоричен израз, който ще пророкува някой следващ мач на ЦСКА. Но отправната точка е опълчението от житницата на България – Добруджанския регион.
Няма коментари.