Черно море „потопи“ десет от Левски на „Тича“ и се класира за полуфиналите в турнира за Купата на България. В морската ни столица варненци спечелиха с минималното 1:0 с гол на резервата Димитър Тонев в 87-ата минута. Така Левски направи лоша генерална репетиция преди поредното издание на Вечното дерби с ЦСКА тази неделя на Националния стадион.
През първото полувреме домакините бяха малко по-активни от „сините“, които влязоха в срещата в серия от три поредни победи за първенство. Най-добрата ситуация за гол пред вратата на Матей Маркович се откри пред бившия футболист на Левски Васил Панайотов, който след около четвърт час игра остана сам срещу хърватина, но стреля високо над вратата. Пред уикенда Панайотов се провали от изгодна позиция и при равенството 1:1 с шампиона на България Лудогорец. Левски на Хулио Веласкес рядко застрашаваше вратата на Пламен Илиев преди почивката. Очакванията за битка в средата на терена се оправдаха в пълна степен.
В началните минути на втората част Евертон Бала пробва късмета си от далечно разстояние, но Илиев беше на мястото си. Стигна се до 68-ата минута, която се оказа ключова за крайния изход. Появилият се малко преди това на терена Карлос Охене направи грубо нарушение срещу Берк Бейхан, за което след проверка от ВАР потегли преждевременно към съблекалните. Въпреки численото си преимущество, Черно море трудно установяваше контрол върху събитията на игрището, но дочака своя миг в 87-ата минута. Виктор Попов получи от дясно топката и с пас по земя намери в наказателното поле резервата Димитър Тонев, който беше изпуснат и простреля Маркович за 1:0. До края гостите от столицата не съумяха да намерят отговор и така се простиха с участието си в надпреварата, което почти сигурно означава и нов нулев сезон за родния гранд.
Едва ли някой е очаквал нещо по-различно от този мач – блъскане, джаскане, надхитряне и един гол, който да реши двубоя. Еми, така и стана, както обичайно се случва на „Тича“, а Левски вече няма победа в последните си четири гостувания на този съперник (три загуби и едно нулево равенство) и по един с същи начин губи във Варна.
Този път „сините“ се опитаха да изненадат „моряците“, като Хулио Веласкес реши да пипне малко състава и зарови максимата „Като върви добре нещо, не го сменяш“. Е, не се получи. Испанецът опита да експериментира както състава, така и с тактиката, а това се оказа грешното решение в такъв важен двубой. Като титуляри започнаха новите попълнения Оливер Камдем, който записа своя дебют, Гашпер Търдин и Георги Костадинов. Те замениха Майкон, Алдаир и Патрик Мислович. Другата промяна бе включването на Келиан ван дер Каап на мястото на Кристиан Димитров. На пейката бяха и последните двама нови в състава на „сините“ – вратарят Светослав Вуцов и Карл Фабиен, които дойдоха от Славия.
Защо, обаче Левски допусна толкова болезнено тази загуба? Като за начало Левски направи много слабо първо полувреме. „Сините“ опитаха да „влязат в обувките“ на съперника и да играят неговата игра, но точно това бе проблемът. Черно море чакаше само това, за да може да „хване“ 26-кратният носител на Купата в своята примка. Още повече, че не това е играта на Левски. Столичани изобщо не представиха това си лице от първите два мача и половина (б.а. – не броим колебливото второ полувреме срещу Спартак Варна), а трябваше да го направи. Тимът се опита да бие Черно море на неговия стадион с неговата тактика. А това, както знаем, е почти невъзможно, откакто Илиан Илиев е начело там. Всичко беше една голяма битка, всеки пас се премисляше, много тактика и липсваше импровизацията в играта на „сините“.
Големият грешник в двубоя беше Карлос Охене, който си изкара много глупав червен картон само няколко минути, след като се беше появил от пейката в 60-ата минута. А, когато останеш с десет човека срещу Черно море на „Тича“, всичко приключва. Левски просто се подведе по играта на „моряците“ и съвсем нормално загуби. Освен това, ганаецът ще бъде наказан за дербито с ЦСКА.
Тук някъде и треньорът Веласкес ще получи първите си по-сериозни критики. А това е нормално за нашите географски ширини, където започваш добре, а след това загубиш един мач и те отписват. Ако испанецът загуби и предстоящото дерби с ЦСКА, вече не трябва и за жив да го броим сигурно. Има и някои смекчаващи обстоятелства. Веласкес тъкмо беше опознал наличните играчи на лагера в Турция и на тренировките в София, когато дойдоха новите футболисти и треньорът вече срещаше затруднения в избирането на състава. А за мача с Черно море испанецът заложи на опитния Георги Костадинов и Гашпер Търдин. Но причината, че Веласкес се отказа от основната идея Левски да владее топката, бе, защото лошият терен на „Тича“ не позволява гостуващия отбор да си играе своята игра. Видя се, обаче, че с блъскане не става на този „стадион“. Така „сините“ загубиха центъра и „моряците“ си правиха каквото искат.
В защита също имаше някои изненадващи промени, които в подобен важен мач, се правят много рядко. Келиан ван дер Каап, който няма и минута игра след подновяването на първенството, влезе за сметка на Кристиан Димитров. А навършващият днес 28-годишен национал, беше изградил добро партньорство с Кристиан Макун. Дебют на десния бек направи Оливер Камдем, а отляво капитанът Вандерсон Цунами, който в последните мачове играеше в средата на терена, замени Майкон. Толкова промени по три важни поста в отбраната, винаги носят риск. И той не се оправда.
Но и в нападение Левски беше много ялов. По десния фланг Марин Петков направи две-три отигравания и дотам, а Мустафа Сангаре бе пълна дупка. Французинът бъркаше почти всяко отиграване, падаше, превиваше на тревата, хвърляше си маската от яд. Дори беше на ръба да си изкара втори жълт картон, с който и той щеше да бъде наказан за дербито в неделя. Всичко се случваше отляво чрез Евертон Бала и Джавад Ел Джмили, които сякаш си играеха сами и какво можеха да направят? В края на срещата Фабиен застана на върха, но и той не можа да помогне на новия си тим. Така единственото чисто голово положение за „сините“ бе удара на Евертон от средно разстояние, който бе спасен от Пламен Илиев в началото на втората част. Тук един Преслав Бачев можеше да бъде полезен със своя нестандартен поглед, но, както знаем, от Левски решиха да го дадат под наем в Ботев Враца. И то при положение, че Александър Колев е контузен, а Сангаре не може да уцели вратата.
Цялостно, играта на Левски куцаше отвсякъде. Статичните положения, които бяха основната сила на „сините“ през есента, ги нямаше никакви. Нямаше го и Кристиан Димитров да се включва при центриранията. Столичани губеха и първа, и втора топка през по-голямата част от мача, нямаха и нито един удар с глава. А срещу съперник, като Черно море, на който това е силата, няма как да го биеш. Смените на Веласкес след почивката бяха точни, като пусна в игра Майкон, Охене и новото попълнение Карл Фабиен, който също дебютира за „сините“. Тримата замениха неубедителните Тръдин, Костадинов и Марин Петков. Така Майкон зае позицията на левия бек, а Цунами отиде в центъра, заедно с Охене. Фабиен пък замени Петков на десния фланг. Но минути след това дойде и червеният картон на ганаеца, с който мачът до голяма степен поприключи.
Донякъде Левски отпадна от Черно море още през декември, когато съдбата ги изпрати на най-неприятното за тях място – стадион „Тича“. Именно там се изпариха суперлативите, които съпътстваха тима в първите му три успешни мача. Но отново „сините“ се сблъскаха с добре познатата реалност. Оказа се, че подемът им не е толкова плод на гениалността на Хулио Веласкес, а по-скоро на незаинтересоваността на Лудогорец и слабостите на Хебър Пазарджик и Спартак Варна. И, когато срещу тях застана доказан майстор като Илиан Илиев, просто нямаха аргументи, с които да му се противопоставят.
Да загубиш не е срамно, но да не разбереш защо си загубил – това е истинският проблем. А точно така изглеждаше испанецът, докато обясняваше поражението във Варна. Първо, явно не беше осъзнал, че това беше най-важният мач за Левски през сезона до момента – последната им възможност да се борят за трофей. И второ, Веласкес така и не предусети тактическите капани, които Илиан Илиев му бе подготвил. А в неговия случай незнанието не е оправдание, като този път не си беше подготвил домашното, както се казва.
„Горд съм от моите футболисти, искам да им благодаря, че показаха сърце. Нямам проблеми със Сангаре. Трябваше да бъдем интелигентни и да внимаваме как подхождаме. Изключително горд съм от моите футболисти и от привържениците. Левски беше готов за битка и да продължи напред“.
Думите на Веласкес след мача сринаха цялото добро впечатление от първите му вече почти два месеца начело на тима. Да се гордееш след подобно представяне е меко казано странно и нелепо. Но това не бе изненада, след като преди четири дни той оправда безобразното второ полувреме срещу Спартак Варна със заледения терен. А на „Герена“ няма кой да му подскаже, че все пак ние не сме вчерашни.
Но също така Илиан Илиев показа класа – както винаги. Просто човекът си знае занаята и треньори като Хулио Веласкес не могат да го изненадат с нищо. Дори промените по стартовия състав на Левски, липсата на агресия и динамика не объркаха предварителния план на селекционера на националния отбор, който реши да заложи на типичния за тима си стил в този важен двубой. И стратегията му даде резултат още преди продълженията. Гостите допуснаха обичайния си брой грешки в защита и Черно море се възползва брилянтно в края. А що се отнася до опасности пред другата врата – такива почти липсваха.
Допълнителен детайл, който подчерта „синята“ немощ, бе фактът, че за около 20 минути Левски игра с изцяло чуждестранен състав. Така и Левски се нареди сред българските отбори, които напълно са се отказали от родната футболна продукция.
Загубата от Черно море определено е болезнена и крачка назад в развитието на Левски. „Сините“ за пореден път ще останат на 99.99% без трофей, а и тимът не изглежда все още да е готов за шампион. Отборът тепърва ще се строи, като се тръгне от избиране на стартовия състав и да има един кръг от 14-15 футболисти, които ще изнесат сезона до края. Да не забравяме, че поражението бе за Купата, а в първенството 26-кратните шампиони имат солидна преднина на втората позиция именно пред „моряците“ и Ботев Пловдив.
В неделя идва и дерби с ЦСКА, но каквото и да стане там целта на Левски си остава класиране в Европа. Столичани имат добър състав, който тепърва ще се напасва и сега отборът трябва да се концентрира изцяло върху задържането на второто място, за да не се минава през бараж. Всичко друго вече ще брои за провал.
Няма коментари.