Новите попълнения на Арда Георги Николов и Бирсент Карагарен получават перфектна възможност да си върнат удоволствието от играта през новия сезон и да са полезни на отбора. Особено Николов, който премина през две тежки контузии и изглеждаше забравен за футбола. Първата си травма с екипа на Ботев Пловдив таранът получи в домакинския мач с ЦСКА 1948 на 9 април 2024-та и напусна принудително терена.
Последва операция на скъсани връзки и менискус в Барселона и дълго възстановяване, което продължи близо единадесет месеца. Още по-неприятното е, че бедата дойде в най-неподходящия момент за Жоро, точно когато играеше най-добрия футбол в кариерата си и стигна до националния отбор.
Той бе и водач при голмайсторите в елита с 12 гола, след като „канарчетата“ го купиха за 200 000 евро от Хебър през зимния трансферен прозорец в началото на 2024 година. В 8 срещи за Ботев Георги вкара 4 попадения, преди да легне под ножа.
Още по-голям кошмар продължи да преследва Николов след завръщането му терена. На 4 март 2025 година централният нападател смени в 78-ата минута Вини Трибуле при гостуването на Славия. Пет минути по-късно Георги получи контузия в рамото и излезе от игра.
В последвалите близо три месеца той отново бе в лазарета, и се появи в игра чак в последния за сезона мач. На 26 май Николов влезе в 67-ата минута на мястото на Трибуле срещу ЦСКА в Пловдив. Предвид обаче безспорните качества на Георги Николов обаче, ръководството на Арда не се поколеба да го привлече, макар че на практика не е играл футбол през последните петнадесет месеца.
Все пак Георги е едва на 23 години и ако занапред им късмет и контузиите го забравят, няма причина да не развие добрия си потенциал. Всъщност той вече показва, че навлиза във форма, след като се разписа по веднъж във всяка една от трите летни проверки на кърджалийци досега.
Това е добър знак, че Николов може да бъде готов да поведе атаката в първия шампионатен двубой срещу ЦСКА 1948 в Бистрица. А занапред да направи така, че да запълни дупката на върха на атаката на Арда, зейнала след напускането на Тонислав Йорданов и Чинонсо Офор. Получава ли се, е твърде възможно да си върне и мястото в държавния тим, в който и без това има дефицит на централни нападатели.
При Карагарен нещата са по-различни, но той въпреки че нямаше проблемите на Георги, не бе на познатото си ниво през миналия сезон. Като целия отбор на ЦСКА 1948, който дълго страда и смени няколко треньора, Бирсент също не показа това, което сме свикнали да виждаме от него. Завърши сезона с три гола и две асистенции в 34 мача, а бистришките тигри успяха да преодолеят сътресенията и запазиха мястото си в групата на майсторите.
Всъщност през последните два сезона и половина с екипа на ЦСКА 1948, най-успешна за Карагарен бе пролетта на 2023-та. Тогава той помогна на тима да спечели исторически бронзови медали в кратката си история, да играе финал за Купата и за първи път да участва в европейските клубни турнири. Крилото напусна бистричани, след като в седемдесет и девет срещи реализира девет гола и даде пет голови паса. Между другото това са доста скромни показатели, ако ги сравним с най-силните му периоди в Локомотив Пловдив.
Все пак с екипа на родния си клуб от „Лаута“ Карагарен имаше заслуга за второто място и спечелените две Купи на България и една Суперкупа. Така че, ако Бирсент се развихри по фланга, така както го правеше с „черно-белите“ и в някои моменти с ЦСКА 1948, може да припомни защо до неотдавна бе смятан за един от най-добрите български нападатели.
Дали обаче Карагарен ще се върне към най-добрата си форма в кариерата и ще играе на високо ниво в Арда, дали ще се превърне и в достоен заместник на Станислав Иванов, това ще зависи изцяло от него. На първо време е сигурно, че той ще има нужното спокойствие под ръководството на Александър Тунчев свободно да твори и да импровизира, и да прави това, което наставникът иска от него.
Защото в Арда не сменят треньорите като носни кърпички и на Бирсент няма да му се налага през два-три месеца да изпълнява нови изисквания и задачи от пореден специалист и да свиква с тях.
Няма коментари.