Ролята на хазартните компании в българския футбол – за добро или зло и докога?

Не е тайна, че голяма част от българските футболни отбори си партнират с хазартни компании, които осигуряват съществен дял от бюджетите на клубовете. Те неведнъж са разкривали колко сложно ще бъде финансовото им оцеляване без подкрепата на букмейкърските компании. И докато в България клубовете нямат проблеми с рекламата на хазартни партньори в предната част на екипите си, в Англия например тази практика ще бъде преустановена.

Ако най-скъпият футболен продукт в цял свят – английската Висша лига – реши да спре промотирането на хазартни компании на футболните екипи, какво следва занапред?

Истината е, че всяка държава има правото сама да приема законите за отговорен и регулиран хазарт, както и да налага правилата за популяризирането им. Това означава, че не е задължително мерките на Острова да бъдат налагани и на други места по света, включително и България. Висшата лига обаче далеч не е първото първенство, което взима тези мерки, след като други два шампионата от топ 5 вече го направиха.

Каква е ролята на хазартните компании в България, Англия и в други части на Европа? Колко зависими са родните клубове от финансовата подкрепа на лицензираните букмейкъри? Отговорите на тези въпроси, до голяма степен, ще ни покажат дали българските клубове могат да съществуват в сегашния си вид и без финансите на бетинг компаниите или не.

Кой оператор на кой футболен отбор е спонсор в България?

Към този момент в България има повече от 10 лицензирани от НАП хазартни компании, които свободно работят на територията на страната ни. Много от тях са официални спонсори на някои от отборите в елита на българския футбол. Не е тайна, че две от компаниите дори дават имената на лигата и турнира за купата на България по футбол. Футболният ни шампионат носи името efbet Лига, а турнирът за купата – Sesame Купа на България.

С най-силно присъствие като генерален спонсор на футболни отбори в Първа лига, а и в България като цяло, е букмейкърът efbet. През сезон 2022/2023 брандът спонсорира ЦСКА 1948, Лудогорец, Берое, Хебър Пазарджик, Арда Кърджали и Спартак Варна. Освен тях ефбет е благодетел и на още куп отбори от по-долните нива на родния футбол.

Друг водещ хазартен бранд за България е този на Winbet. Партньорствата на компанията с елитни футболни клубове у нас включват тези с ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив и Ботев Враца.

8888.bg оказва съдействие на футболните Пирин и Септември София, докато международните компании със силни позиции у нас Betano и bet365 спонсорират съответно Локомотив София и Славия.

Столичният Левски пък намира подкрепа в лицето на букмейкъра Palms bet, който значително спомогна за възстановяването на тима в последните години.

Единственият отбор в Първа лига по футбол на България, който няма хазартна компания като официален спонсор отпред на екипите си е отборът на Черно море. От дълги години насам основен партньор на варненския тим е застрахователната компания Армеец.

С какви суми се подпомагат отборите?

Сигурно се питате с колко пари се подпомагат футболните отбори от техните спонсори, но подобна информация рядко се споделя в медийното пространство.

Хора от управата на букмейкъра Palms Bet неведнъж са разкривали конкретни суми около спонсорирането на футболния Левски. Към края на 2022 г., генералният спонсор на тима обяви, че от Август 2021 г. насам е осигурил повече от 5 млн. лева.

Според непотвърдени информации от интернет пространството, присъствието на логото на хазартен бранд по екипите на даден отбор му струва между 80 000 и 300 000 лева на сезон! Разбира се, сумата варира в зависимост от различни параметри по договорите и самите клубове. Личното ми мнение обаче е, че партньорствата се сключват за много по-високи суми, особено тези с водещите тимове в елита.

Могат ли да съществуват българските клубове без хазартни спонсори?

Като се има предвид времето преди бума на хазартните сайтове, историята показва, че отборите са съществували и без подкрепата на компании от този бранш. Ако обаче погледнем реално на ситуацията в момента, това би било изключително трудно. Защо е така?

На първо място, бизнес климатът в България, а и по целия свят, не се радва на най-добрите си години. Въпреки че има компании от различни индустрии, които бележат ръст, много от тях не са показали изричното си желание да инвестират във футбола, особено в държави с ниво като нашето.

Освен това, моделът на управление на футболните отбори у нас в повечето случаи не е печеливш! Постоянното текучество на чуждестранни футболисти не помага за развитието на родните таланти, а също така ограничава печалбите на отборите. Разликата между това да развиеш един млад футболист в първия си отбор и да привлечеш свободен агент с колеблива визитка, обикновено е няколко стотин хиляди лева потенциална печалба от развит млад играч. Българските отбори са показали, че могат да вадят таланти, които да продадат в чужбина срещу трансферна сума, но определено в повечето отбори това не се използва като основен модел на работа и развитие.

След като клубовете предпочитат да привличат футболисти извън родните граници, те обикновено търсят бързи резултати. Подобна е ситуацията и с партньорствата – в момента хазартните компании са най-удобният избор за спонсор, който може да осигури бързи, свежи постъпления в касите на клубовете.

Хазартният бранш е в подем през последните години и продължава да се развива. Самият факт, че само в България лиценз имат над 10 оператора, а още няколко чакат на опашката, е доказателство за бурното развитие на сектора. И в това няма нищо лошо, защото хазартът е бизнес като много други и в момента този тип бизнес е в процес на възходящо развитие.

Не във всички случаи бетинг компаниите са основен благодетел на футболните отбори, но обикновено са най-желаният партньор. В повечето ни клубове парите за издръжка се осигуряват от хора, които изявяват желание да подпомагат конкретен клуб, понякога дори и на загуба. Ето защо тези хора търсят всякакви партньорства, а когато вариантите са малко и хазартният бизнес е готов да окаже подкрепа със солидни финанси, тогава колебанията се изпаряват и се подписват спонсорските договори.

Вредна ли е ролята на хазарта във футбола за обществото?

След края на Световното първенство по футбол в Катар през 2022 година в медийното пространство нашумя около рекламите на хазартни оператори и как те трябва да се ограничат. Организации излязоха срещу бетинг компаниите и ги нарочиха като подбудители на хазартната зависимост у хората, както и развитието на хазартни навици при децата.

Както знаете, хазартът в България е забранен за лица под 18 години и всички лицензирани оператори спазват правилата за осигуряване на безопасен хазарт на потребителите си. Освен инструментите за превенция на хазартна зависимост в сайтовете за залози, компаниите излязоха с общи предложения да преустановят рекламите на своите брандове в определен часови диапазон, освен ако няма спортно събитие.

От своя страна, доста от футболните клубове, спортни медии и организации излязоха с официални становища, че са против налагането на ограничения за хазартния сектор. А основната причина за това беше именно финансовата подкрепа, която бизнесът осигурява на родния спорт.

От лицензионната комисия към НАП дори създадоха регистър на уязвимите лица, в който всеки сам може да се включи и по този начин да самоограничи своите хазартни действия. В крайна сметка, залозите от всякакъв тип са личен избор и всеки сам носи своята отговорност за играта си.

Беше възобновена и създадената през 2015 година Фондация за Отговорна игра, чиято мисия е да помага на хора, изпаднали в положение на зависимост към хазарта.

Всички основни средства за превенция на хазартна зависимост в България са създадени. Остава отговорността на всеки един от нас да ги използва.

Какво приеха английските клубове срещу хазартните компании?

С цел превенция на хазартна зависимост, клубовете от английската Висша лига се съгласиха да се откажат от спонсорството на хазартни компании в предната част на екипите им. Точно там обикновено стоят имената на брандовете, с които част от отборите си партнират. Въпреки това, поставянето на лого на даден бранд по ръкавите на екипите остава свободен избор за отборите. Решението обаче няма да влезе в сила веднага, а от сезон 2026/2027. ^[1]

През настоящата кампания в Премиър Лийг, общо 8 от 20-те клуба имат за официален партньор хазартна компания. За сравнение, в елита на българския футбол 15 от 16 тима имат за официален партньор букмейкърски сайт, което е 93.75% от клубовете срещу 40% от отборите във Висшата лига.

Разликата между двата шампионата обаче е, че докато българският футбол в момента трудно може да съществува без подкрепата на бетинг компаниите, то в английския футбол това едва ли ще се окаже проблем. През настоящия сезон Премиър Лийг печели £1,6 млрд. от ТВ права в Англия ^[2], докато всички футболни отбори в България с телевизионно покритие на мачовете ще си разпределят общо 6,5 млн. лева.

Разбира се, няма как да сравняваме нивото на футбола в България и Англия. Когато обаче в Премиър Лийг едни от основните приходи за отборите са от ТВ права, билети и продажба на фен артикули в целия свят, те спокойно могат да прежалят няколко милиона от хазартна компания, които ще заменят с друг спонсор. В България обаче отборите няма как да се похвалят със солидни приходи от билети, телевизионни права и мърчандайз, така че напълно логично намират подкрепата от бетинг компаниите за добре дошла.

Как стоят нещата в други европейски държави?

Английската Висша лига не е първата, която забранява рекламата на хазартни оператори по предната част на екипите на отборите. Серия А беше първата от водещите лиги, която направи подобна стъпка. Още през 2019 г. на клубовете им бе забранено да рекламират хазартен бранд на екипите си. Испанската Ла Лига последва примера на италианците и от сезон 2021/2022 наложи подобна забрана.

В Нидерландия също се обсъжда ограничаването на рекламата на хазартни оператори по екипите на отборите. Очаква се от началото на 2025 г. и там забраната да влезе в сила.

Въпреки това обаче, има шампионати, където правилата са далеч по-либерални. Във Франция например, отборите са свободни да промотират бетинг сайтове. След приетите промени от Висшата лига на Англия, в съседна Шотландия побързаха да съобщят, че подобни рестрикции към момента няма да бъдат налагани. От Професионалната Футболна Лига на Шотландия заявиха, че всеки един от тимовете в шампионата има свободата да избере или откаже подобен вид партньорство. ^[3]

Някой може да сметне примерите с посочените по-горе шампионати като неуместни за сравнение с българското първенство по футбол. Затова нека обърнем внимание на някоя лига от нашата черга или поне така изглеждаща на пръв поглед. В съседна Румъния, която е малко пред нас в ранглистата на UEFA по коефициент ^[4], през сезон 2022/2023 отпред на фланелките на 6 от общо 16 отбора в елита е позиционирана хазартна компания. Ако използваме примерите за сравнение от по-рано обаче, ТВ правата в шампионата за текущия сезон са продадени за £25 млн., което е над 8 пъти повече от парите за българския футбол.

Хазартната реклама в българския футбол – проблем или неизменна нужда?

Засега, хазартният бизнес оказва сериозна подкрепа на отборите от елита на родния футбол и им осигурява финансови постъпления, с които те спокойно да съществуват. Дори това да не се нрави на много хора, към момента не изглежда да има друг сериозен бранш в бизнеса, който да замени бетинг компаниите като партньор на повечето футболни клубове у нас.

Да, регулациите са важни и задължителни. Приканването към отговорен хазарт и ограничаването на рекламата за непълнолетни граждани са ключови в справянето ни като нация срещу изграждането на вредни хазартни навици. Освен регулаторните органи обаче, тук идва индивидуалната отговорност на всеки един от нас, който обича да се забавлява с хазартна дейност. Преди всичко, тези действия трябва да бъдат за забавление, да не накърняват личното ви спокойствие и да не пречат на нормалното ви съществуване. Ако се прекрачи тази граница, съветът ми е да потърсите професионална помощ, за да предотвратите по-сериозни последствия.

Колкото до българския футбол, той все още е далеч назад от водещите европейски шампионати. Струва ми се, че въпросът с рекламата на хазартни оператори в момента трябва да бъде последна грижа на всеки интересуващ се от футбол човек в страната. Имаме да извървим още дълъг път в развитието на отборите, за да бъдат конкурентноспособни на други европейски тимове. Затова, нека се наблегне повече на работа в посока развитие на футбола като цяло и да не се пипат тези, без които дори идеята за подобно развитие би била трудно осъществима.

В крайна сметка, към този момент, хазартната реклама в българския футбол изглежда като неизменна нужда за отборите. Докога това ще е така, предстои да видим.

Използвани източници:

• 1. The Athletic: https://theathletic.com/4383423/2023/04/07/premier-league-betting-italy-spain/
• 2. Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_domestic_football_league_broadcast_deals_by_country
• 3. InsiderSport: https://insidersport.com/2023/04/18/report-gambling-sponsorships-remain-individual-choice-for-clubs-in-scotland/
• 4. UEFA: https://www.uefa.com/nationalassociations/uefarankings/country/#/yr/2023