Зюмюр Бютучи най-сетне се завърна в състава на ЦСКА и веднага вкара глътка свеж въздух. Косоварят изигра 30 минути при разгромната победа на „червените“ с 5:0 над Спартак Варна. Бютучи стана автор на петия гол, макар радостта му да бе убита за няколко секунди заради ВАР преразглеждане. Преди Бютучи се разписаха още Станислав Шопов, Йоанис Питас, Сейни Санянг и Илиан Илиев. Пет гола – петима различни голмайстори за ЦСКА. Но от повечето от тях вече знаем какво да очакваме. Питас е класен нападател, Шопов играе на приливи и отливи, Илиев има брак в играта, но и качество, а Санянг… си е Санянг. Безкрайно посредствен и предвидим, но срещу най-най непретенциозните съперници е почти добра алтернатива. За жалост, Спартак Варна е в насипно състояние и не е релевантен опонент към момента.
Никой обаче не знае какво да очаква от завърналия се Бютучи. Някой предполагаше ли, че ще центрира с удар, наречен „Rabona“?! Едва ли. Центрирането бе неуспешно, но показа увереността и настроението на играча. Толкова чакан, толкова желан, а и вече демонстрирал сериозен потенциал. В края на есента, но за само около месец, Бютучи и Годуин Коялипу сформираха опасно дуо, което изведе ЦСКА до няколко важни победи. Една от тях даде началото на „червения“ поход за Купата на България. Бютучи се разписа срещу Спартак Варна при 3:2 в средата на декември. Сега се завърна – отново срещу Спартак Вн. И разчупи шаблона в ЦСКА.
Бютучи отиграва със свежест и интензитет, и е далеч като технически качества пред почти всички свои съотборници. Може би Питас и Улаус Скаршем са известно изключение. Но магията, която има в краката си Бютучи, кипърецът и норвежецът не я притежават. Бютучи дори не е типичното крило, тръгващо ек на ек с всеки съперник. Косоварят има изтънчено чувство за последното подаване. Има визия за всеки свой дълъг пас, всяко центриране. Обича да доставя топката на съотборниците си. Може би му липсва малко футболна наглост и егоизъм да завършва сам ситуациите, но профилът му като футболист дава доста повече предимства от този недоимък. За ЦСКА е истинско богатство, че има играч като Бютучи в редиците си. И в клуба може да бъдат сигурни, че дългото чакане си е заслужавало.
Техничарят трябваше да бъде готов преди около месец, но нарушеното възстановяване му попречи да играе през целия април. Последните мачове от сезона са пред Бютучи, а един от тях е с огромен заряд. Финалът за Купата. Турнирът, в който Бютучи остави първия си отпечатък за „червените“. Важният гол срещу Спартак Варна поведе „армейците“ към драматичния декемврийски обрат над „соколите“. Без него едва ли щеше да се случи и този марш към финала на 22 май.
Сега Бютучи ще има шанс да довърши започнатото, стига да бъде здрав. Едва ли някой се съмнява, че ако не за финала, то в началото на следващия сезон косовският национал ще бъде титуляр в ЦСКА. Вляво на атаката, където „армейците“ имат трудности почти през цялата пролет. И където конкурентът на Бютучи – Матиас Фаетон, е с ясното съзнание, че не иска да бъде в ЦСКА. Е, Бютучи желае. И го доказа с първите си докосвания след двумесечна пауза. Носейки нещо различно на атаката на ЦСКА. Къс магия, къс майсторство, от каквито ЦСКА има отявлена нужда. Не само във финала с Лудогорец, а във всеки свой мач.
Няма коментари.