Двойната смяна на Мохамед Брахими в мача на ЦСКА срещу Локомотив София навсякъде и по всяко време е и треньорска грешка. Крилото влезе в 83-ата минута, а в шестата минута на продължението бе заменен. Определено французинът се включи потресаващо и на практика нямаше вярно отиграване. Но експресна двойна смяна? За подобно нещо вина няма как да не носи и старши треньорът – в този случай Христо Янев. Специалистът е всеки ден на базата в Панчарево с Брахими и дори за малкото си време би трябвало да е наясно с кондиционното му състояние.
Брахими трябваше да придаде острота и креативност в „червената“ атака, която за пореден мач страда сериозно. Единствен Йоанис Питас намира противниковите врати в последните два мача и това е повече от притеснително. Направо страшен е фактът, че ЦСКА бележи голове изключително трудно. Брахими въобще не помага в тази ниша и приносът му досега се изразява в третото попадение срещу Септември София. Малка подробност е, че секунди преди гола си Брахими можеше да бъде изгонен.
Острието дойде от руския Факел Воронеж, а вече се чуха поне две теории за привличането му. Едната е, че е дошъл с изричното желание на бившия старши треньор Душан Керкез. Другата е, че отново главният скаут Методи Томанов седи зад трансфера, без да се афишира никога, което е и редовният му номер. За властта за Томанов вече се каза доста, а още повече се премълчава. Очеизбождащ и вече изречен факт е, че той е зад осемте нови попълнения (дори задочно) през това лято. Доколко те оправдават очакванията – всеки сам може да прецени. Тъй като Брахими е обект на този коментар, то заключението, че засега не се справя, никак, ама никак не е далеч от истината.
Отстрани изглежда, че ЦСКА и Брахими вече си тежат един на друг, въпреки че престоят на крилото в Борисовата градина е само около месец време. И в края на периода си в Ботев Пловдив Брахими бе в тежест. Той се завърна тогава от дълга контузия, но просто не бе същият. При „жълто-черните“ Брахими бе използван на няколко позиции по фланга, където, трябва да кажем, до травмата си се справяше доста прилично. Никога не блестеше, но бе сред добрите единици в стартовите 11.
В ЦСКА Брахими е много далеч дори от средно добрата си форма. Това бе олицетворено в „Надежда“ за едва 13-те му минути игра. Самият Христо Янев заяви, че Брахими е пречел повече на съотборниците си, отколкото да им помага. Лесно е да се сочи с пръст очевидното, бих допълнил аз. Без да се влиза в защита на Брахими, който отявлено няма класа и моментна форма за ЦСКА, подобно изказване от треньор към играч е недопустимо за европейски клуб през 2025 година. Някой, а в това число и Христо Янев, задава ли си въпроса как този играч оттук нататък ще се раздава за него. Не за червената фланелка, която трябва да го тика към пълно себераздаване като професионалист. А как този състезател ще иска да защити доверието на треньора си Янев на терена?
Самият наставник се довери на Брахими в търсене на победа срещу Локомотив София и след десетина минути собственоръчно си призна, че е сбъркал, за което – чест и почест. Но грешката не се признава с очевадна двойна смяна в течение на мача, разклащаща допълнително доверието у всички. Голямото „Обаче“ идва от соченето с пръст и обвиняването в интервютата след мача. То показва само едно – лесно е да се търси и намира виновник, когато обстоятелствата не са добри и притискат. Нещо като национален спорт е.
Няма коментари.